Софи веднага я видя. Малко беше да се каже, че буквата изпъква. Просто в един момент младата жена не виждаше нищо друго. В центъра на картината безспорно се очертаваше огромната, безупречно оформена буква „М“.
— Прекалено е ясна, за да е съвпадение, не смятате ли? — попита Тибинг.
Софи беше смаяна.
— Какво означава тя? — Той сви рамене.
— Любителите на теориите за заговорите ще ви отговорят, че означава „matrimônio“75 или „Мария Магдалина“. Честно казано, никой не знае със сигурност. Сигурно е само, че скритата буква „М“ не е грешка. Тя изключително често се среща във връзка с Граала — водни знаци, картини, скрити под други картини или композиционни алюзии. Най-очевидното „М“ естествено е нарисувано на олтара на „Парижката Света Богородица“ в Лондон, проектирана от бившия велик магистър на Ордена на Сион Жан Кокто.
Софи обмисли всичко това.
— Признавам, че скритите букви „М“ са интересни, но предполагам, никой не твърди, че те доказват брака на Иисус и Мария Магдалина.
— Не, не — съгласи се Тибинг и отиде при една маса, отрупана с книги. — Както вече споменах, бракът на Иисус с Мария Магдалина е исторически факт. — Той затършува из томовете. — Нещо повече, като женен мъж, Иисус е много по-логичен, отколкото обичайната ни библейска представа за него като ерген.
— Защо? — попита Софи.
— Защото Иисус е бил евреин и благоприличието по онова време забранявало евреин да остане ерген — пое щафетата Лангдън, докато домакинът им търсеше книгата. — Според еврейския обичай безбрачието се заклеймявало и бащата бил длъжен да намери жена на сина си. Ако Иисус не е бил женен, поне едно от евангелията щеше да го споменава и да дава някакво обяснение на неестественото му ергенство.
Тибинг откри огромен том и го придърпа към себе си. Беше с кожена подвързия и беше голям колкото атлас. Заглавието гласеше: „Гностичните евангелия“. Англичанинът разтвори книгата. Лангдън и Софи се приближиха до него. Тя видя, че вътре има снимки на увеличени откъси от древни документи — оръфани папируси с ръкописни, текстове. Древният език не й бе познат, ала на съседните страници бяха отпечатани преводите.
— Това са факсимилета на свитъците от Наг Хамади и Мъртво море, за които споменах — поясни Тибинг. — Най-ранните християнски документи. Смущаващото обаче е, че те не съответстват на евангелията от Библията. — Той прелисти книгата и посочи един откъс. — Евангелието от Филип винаги е подходящо начало.
Софи прочете пасажа:
И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина. Христос я обичаше повече от всички ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици се обиждаха от това и изразяваха неодобрение. Те го питаха: „Защо я обичаш повече от всички нас?“
Думите я изненадаха, но не й се сториха убедително доказателство.
— Тук не пише нищо за брак.
— Au contraire.76 — Тибинг се усмихна и й посочи първия ред. — Всеки специалист по арамейски ще ви каже, че по онова време думата „спътница“ буквално е означавала „съпруга“.
Лангдън кимна в знак на съгласие.
Софи препрочете първия ред. „И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина.“ Тибинг прелисти книгата и й показа още няколко откъса, които за изненада на Софи ясно предполагаха, че Мария Магдалина и Иисус са били влюбени. Докато ги четеше, тя си спомни за един разгневен свещеник, който в детството й бе потропал на вратата на дядо й.
— Тук ли живее Жак Сониер? — попита свещеникът и свирепо измери с поглед малката Софи, която му бе отворила. — Искам да разговарям с него за тази негова статия. — Той размаха някакъв вестник.
Софи повика дядо си. Двамата изчезнаха в кабинета му и затвориха вратата. „Дядо е написал нещо във вестника?“ Тя веднага изтича в кухнята и прелисти сутрешния вестник. Откри името, на дядо си под заглавието на втора страница. И прочете материала. Не разбра всичко, но изглежда, френското правителство се беше поддало на натиска на духовенството и се бе съгласило да забрани американския филм „Последното изкушение“, в който Иисус правел секс с някаква жена на име Мария Магдалина. В статията на дядо й се казваше, че Църквата била арогантна и не бивало да го забраняват.
„Нищо чудно, че свещеникът е бесен“ — помисли си Софи.
— Това е порнография! Светотатство! — на излизане от кабинета извика отчето и се втурна към изхода. — Как можете да го одобрявате?! Този американец Мартин Скорсезе е богохулник и Църквата няма да му позволи да проповядва идеите си във Франция! — Свещеникът затръшна вратата след себе си.