— Къде играе Кикуноджо? — попита той най-близкия минувач.
Мъжът посочи към най-големия театър и рече:
— В «Накамура».
Сано се промъкна през блъсканицата. На фасадата на театър «Накамура» висеше красив надпис: «Днес представяме „Наруками“ с великия Кикуноджо в главната роля!» Пред касата нямаше опашка, значи представлението беше започнало.
— Може ли все още да вляза? — обърна се той към продавача на билети без особена надежда. «Наруками»[42] — пиеса за принцесата, която спасява Япония от лудия монах, спрял дъждовете с магия — винаги привличаше многобройна публика, а Кикуноджо неизменно пълнеше залите, каквото и да играеше.
Но продавачът кимна и му подаде билет с думите:
— Има свободни места отляво, господине. Пиесата се върти от два месеца и почти всички са я гледали.
Сано влезе в театъра и спря за момент да се ориентира. Залата тънеше в плътен мрак, тъй като противопожарните наредби забраняваха използването на вътрешно осветление. Само на сцената горяха фенери и Сано видя, че пиесата е към края си. Пред декор от изрисувани планини актьорът, който играеше лудия монах Наруками, пееше за опустошението, което ще докара на страната, като спре дъждовете. Удебелените черни вежди и бакенбарди му придаваха демоничен вид. Произнасяше думите си с дълбок, резониращ глас, като в същото време крачеше напред-назад и жестикулираше усилено. Музикантите в левия край на сцената какофонично съпровождаха заканите му. Арията свърши и в настъпилата тишина се чу шепот:
— Ето го! Идва!
Сано почувства как през публиката премина вълна от напрежение и очакване.
Една жена вървеше бавно и тържествено по пътеката от дъното на театъра до сцената. Принцеса Таема — в изящно кимоно от лилав сатен на бели хризантеми — пристигаше да освободи дъждовете и да спаси Япония. Лицето й бе поразително красиво с призрачно бял грим и алени устни. Дългите й черни коси се спускаха чак до кръста.
— Кикуноджо! Кикуноджо! — името отекна из залата и публиката избухна в аплодисменти.
Принцеса Таема стигна до сцената. Зрителите утихнаха и тя започна да пее. Сано седеше вкаменен. Знаеше, че Кикуноджо е най-изтъкнатият онагата[43] в Едо — специалист в изпълнението на женски роли, — и въпреки това не можеше да повярва, че фигурата на сцената всъщност е мъж. Гласът, походката, стойката, изражението и движенията му бяха въплъщение на женствеността. Сано наблюдаваше очарован как принцеса Таема започна да прелъстява Наруками. Всеки мъж може да се облече в женски дрехи, но геният на Кикуноджо се изразяваше в умението му да внушава чувства. Сано почти физически усещаше сексуалното излъчване на принцеса Таема и бе сигурен, че публиката също му е подвластна. Нима Наруками ще устои? Не. С много пеене и жестикулираме накрая той се предаде. Принцеса Таема сряза вълшебното въже, което задържаше дъжда. Музикантите имитираха звуци от падаща вода. Япония бе спасена сред възторжени възгласи и аплодисменти.
Сано остана на мястото си, докато зрителите напуснаха театъра. После се отправи зад сцената, където Кикуноджо важничеше сред група страстни почитателки.
Онагата бе по-едър, отколкото изглеждаше на сцената. Когато се приближи, Сано забеляза и други белези на истинския му пол — дългите грациозни ръце бяха с масивни кокалчета и китки, чертите му, макар и фини, не притежаваха мекотата на женското лице. Хитрините, които използваше, за да прикрива мъжките си черти, бяха очевидни — дългите увиснали краища на специалния пояс го правеха по-нисък и фин, а сведената към гърдите брадичка прикриваше адамовата ябълка. Но всичко това изобщо не смущаваше почитателките му. Те се кикотеха поруменели, докато се приближаваха една по една, за да му поднесат своите почитания — красиво увито пакетче или неумело изречен комплимент. Кикуноджо се усмихваше с грациозен поклон и оставяше подаръците на малка масичка встрани.
Сано изчака и последната почитателка и после се представи.
— Кикуноджо сан, може ли да поговоря с вас насаме?
Кикуноджо извади копринено ветрило от диплите на кимоното си. Закри долната част на лицето си и рече приглушено:
42
Една от осемнайсетте класически пиеси на театър Кабуки — писана е около 1684 г. — бел.ред.