Ако Кикуноджо наистина бе престанал да плаща, откъде бяха парите в стаята на художника, запита се Сано.
— Имате ли алиби за нощта на убийството?
Кикуноджо се засмя, докато връзваше краищата на кърпата:
— Дори и да исках да убия Норийоши, нямаше да разполагам с нужното време. Вечерта, когато е умрял, имах репетиция до късно след полунощ. От утре започваме нова пиеса. А след това… — усмивката му по странен начин възроди принцеса Таема. — След това бях при дамата на сърцето си.
— Тя ще потвърди ли?
Онагата сведе съжалителен поглед към Сано:
— Разбира се, че не. Нали ви казах, че е омъжена? И не си правете труда да ме питате за името й, няма да ви го кажа.
Сано стисна зъби раздразнен. Получаването на сведения в неофициално разследване наистина се оказваше трудна работа.
— Други въпроси? — попита Кикуноджо.
— Само един. Познавате ли Юкико, дъщерята на владетеля Ниу? — Сано впи поглед в лицето на Кикуноджо, за да открие поне сянка на смут, но видя само недоумение от този страничен и несъществен въпрос.
— Юкико… — актьорът присви очи, напрягайки мисълта си. — Да, сещам се. Виждал съм я. Цялото семейство често идва на театър.
Ако Кикуноджо е убиецът на Норийоши и Юкико, признанието му можеше да е находчив начин да покаже, че няма какво да крие. Пък и Сано лесно би открил, че семейство Ниу са почитатели на Кабуки, и една лъжа би събудила подозрението му. Може би Кикуноджо е убил Юкико, защото е видяла насилствената смърт на изнудвача Норийоши?
— Извинете ме, но трябва да тръгвам — прекъсна мислите му Кикуноджо. — Вече съвсем закъснях. Всъщност, ако търсите убиеца на Норийоши сред жертвите му, по-добре поговорете с Райден, бореца по сумо.
За пореден път Сано се възхити на Кикуноджо — все пак най-добрият начин да отклониш подозрението от себе си е като го насочиш към някого другиго!
— А защо го е изнудвал?
Кикуноджо сви рамене:
— Питайте самия Райден — той плъзна встрани вратата на гримьорната.
— Смятах, че навън също се движите в женски дрехи.
— Понякога ми се налага да жертвам изкуството в името на дискретността — поясни Кикуноджо. — Хората ще ме познаят в сценичния ми костюм, някои от тях даже ще си позволят да ме последват. Не мога да допусна това, защото… трябва да се погрижа за един много личен въпрос. Ще се наложи да се преоблека, когато стигна там — и той метна вързопа на рамо.
Значи Кикуноджо отиваше при «дамата на сърцето си», осъзна Сано, но не пожела да си отговори защо актьорът трябва да си взима и женското кимоно.
Онагата се усмихна, сякаш прочел мислите му:
— Сайонара[44], йорики — и се поклони ниско за сбогуване. После великият Кикуноджо се обърна и пое по улицата — един безличен човек сред многоликата тълпа.
Сано го последва. Кикуноджо имаше мотив да убие Норийоши. Познаваше семейство Ниу. Освен това притежаваше интелигентността да планира и силата да осъществи убийствата. В мъжки одежди се придвижваше свободно, без да привлича вниманието. Присъствието му на репетицията сигурно щеше да бъде потвърдено от другите актьори, но дали наистина бе прекарал нощта с жена? Трябваше да открие коя е. Сега онагата може да го отведе право там.
Десета глава
Оказа се, че никак не е трудно да следи Кикуноджо — онагата вървеше бързо, ловко си проправяше път по улицата, но високият му ръст се виждаше отдалеч. Сано се движеше двайсетина крачки по-назад, готов незабавно да се скрие, ако Кикуноджо се обърне или хвърли поглед през рамо. Но актьорът не подозираше, че Сано го следи. Освен това нямаше опасност внезапно да се метне на кон и да му се изплъзне, защото липсата на благородническа титла го лишаваше и от правото да язди. Сано усети, че тайното преследване го забавлява. И точно тогава вратата на отсрещния театър се отвори и навън се изсипа тълпа от зрители. Кикуноджо се изгуби сред тях. Сано се втурна напред, като отчаяно се мъчеше да го открие. Но навалицата му пречеше и хората го повлякоха в друга посока. След миг от Кикуноджо нямаше и следа. Беше изчезнал. После видя три двойки носачи на паланкини, които тъкмо наместваха на рамо прътовете и потегляха. Реши, че онагата е зад завесите на някоя от тях. Но на коя? Сано избра една напосоки. Последва я по тихата улица наблизо и проследи с поглед как носачите спряха и оставиха паланкина пред една от портите. Тук ли живееше дамата на Кикуноджо? Завесите на паланкина се вдигнаха. Пътникът, който слезе, не беше Кикуноджо, а някакъв възрастен мъж. Сано изруга късмета си. Детективската работа му доставяше удоволствие, но засега не носеше резултати. Тогава се сети какво бе казал Кикуноджо за другия изнудван от Норийоши и си спомни, че Глициния също бе споменала за някакъв сумист. Значи трябваше да открие Райден.