Райден се втурна към търговеца с неподозирана за габаритите си бързина. Приложи цупари[45] — серия бързи удари по гърдите, гърлото и лицето на противника си. Търговецът изгрухтя — по-скоро от объркване, колкото от болка. Опита се да отвърне, но Райден настъпи и го притисна към ръба на ринга. Точно когато изглеждаше, че мачът ще завърши с победа на Райден, борецът отстъпи. Той се ухили и с жест прикани търговеца да го нападне. Сано разбра, че Райден не иска лесна победа и дава на противника си още един шанс — така щеше да спечели повече зрители и повече пари.
Търговецът чевръсто се хвърли срещу него. Двамата се вкопчиха един в друг. Райден стоеше стабилен почти без усилие, докато търговецът пръхтеше и залиташе. Райден разкъса хватката му. После внезапно отстъпи две крачки назад.
— Ето това е! — изкрещяха приятелите на търговеца.
Окуражен от подкрепата им, той се хвърли в нова атака. В последния миг Райден отстъпи встрани, сграбчи пояса на своя противник от двете страни и използва собствената му инерция, за да го изхвърли от ринга: нокаут — една от четирийсет и осемте азбучни хватки в сумо.
Търговецът връхлетя върху тълпата. Поддръжниците на Райден ликуваха, после изведнъж виковете преминаха в стъписан ропот. Изведнъж Сано проумя защо е този ропот и изтръпна. Подигравателната усмивка на бореца бе преминала в свирепа гримаса. Лицето му стана мораво от странна ярост. Без предупреждение той се нахвърли върху падналия си противник и го заблъска с юмруци. През цялото време ревеше като побесняла стръвница.
— Престани! — закрещя търговецът. Кръв бликна от носа му. — Ти победи! Предавам се!
Приятелите му се опитаха да отблъснат Райден, но той се нахвърли и върху тях. Изведнъж тълпата се превърна в блъсканица от юмруци, ритници и премазани тела. Ругатни, писъци и стенания допълваха хаоса.
— Спрете! — изкрещя Сано. Врявата удави вика му. Той се опита да извади меча си, но блъсканицата му пречеше. Само ако беше спрял този мач, докато все още бе имал възможност! Подобни улични боеве често пораждаха неконтролируеми изблици на насилие, което бързо можеше да прерасне в касапница. Сега вече зрителите хукнаха да се спасяват. За щастие двамата дошини си спомниха задълженията си и се намесиха:
— Разотивайте се! Всички по домовете! Забавлението свърши!
Разпръснаха тълпата и единият извика помощниците си да приберат ранените. Сано се прислони до вратата на отсрещната чайна, за да не бъде пометен от тълпата, и оттам видя как другият отиде при Райден, който продължаваше да стои в средата на ринга. Необяснимата ярост на бореца, изглежда, бе преминала също така внезапно, както бе избликнала. Сега по лицето му бе изписано единствено недоумение. Дошинът протегна ръка с дланта нагоре. Райден въздъхна, наведе се да събере монетите от ринга и отброи половината в шепата на униформения. Значи Райден си плащаше за разрешението да се бори и за гарантирането на реда и сигурността! Сано поклати глава при мисълта, че пак трябва да мъмри подчинените си при следващия рапорт. После предпазливо се приближи до Райден, който сега стоеше сам на ринга, съзерцаваше монетите в едната си ръка, а с другата се чешеше по слабините. В този момент борецът изглеждаше безобиден, но дали яростта му нямаше да избликне отново?
— Не стигат и за манджа — оплака се Райден. — Защо винаги ми разтурят мачовете в най-интересния миг?
Нима не помнеше, че току-що бе нападнал беззащитен човек и че бе предизвикал размирици? Сано все пак реши да се възползва от положението.
— Нека ти купя нещо за ядене — каза той.
Райден може би щеше да е по-отзивчив към него, ако преди това похапнеше добре.
Недоволната гримаса на Райден се разтопи в слънчева усмивка.
— Става — съгласи се с готовност, която подсказа на Сано, че е свикнал да приема подаяния от непознати. Вероятно живееше от тях. Фактът, че се подвизаваше на улицата, говореше, че си няма даймио, който да го издържа, или някакъв друг източник на постоянен доход.
Сано изчака, докато Райден надене кимоното, обущата, наметалото и мечовете си. После двамата поеха надолу по улицата и влязоха в малка гостилница за ястия с юфка.
— Два специалитета на заведението и много саке — поръча Райден. Явно бе редовен посетител. — Жалко, че велик борец като мен трябва да се бие за зени на улицата, не мислиш ли? Да живея ден за ден като просяк! Но невинаги е било така за славния Райден…
Сано не можеше да откъсне поглед от ръцете му — толкова меки и безволеви. Чудно как притежаваха силата, необходима за сумо. Или за убийство на двама души и пренасянето им до реката.