Деветнадесета глава
Сано се върна в Едо пет дни след като бе заминал, но му се струваше, че бе минала цяла вечност.
Докато яздеше печален и уморен по огрените от следобедното слънце улици, изненадан осъзна, че само след три дни е Сецубун[49]. Домакини и търговци премитаха пред праговете си, почистваха домовете и магазините си в подготовка за празника.
— Они ва сото, фуку ваучи[50]! Дяволите вън! Сполуката вътре! — припяваха те като заклинание.
Борови клонки, бамбукови стъбла и гирлянди украсяваха всяка врата. По рамки и прозорци висяха оризови питки мочи[51], оставени там да пропъждат злите духове. Навсякъде из града цареше жизнерадостна възбуда в навечерието на пролетта.
Празничното настроение не успя да разведри потъналата в печал душа на Сано. Самотното пътуване му предостави твърде много време за размисъл. Урната с праха на Цунехико, която бе взел на връщане през Тоцука, издуваше дисагите му и непрестанно напомняше за всичко, което трябваше да свърши: да хване един убиец и да отмъсти за смъртта на своя приятел, да разгадае тайната, която се криеше зад усилията на господарката Ниу да осуети разследването, да се пази от евентуалните нападения на неизвестния преследвач, да убеди съдията Огиу, че разследването е необходимо и че се налага да разпита младия господар Ниу…
Сано горчиво изкриви уста. Какъв шанс имаше за успех? Огиу, който така страстно защитаваше фамилията Ниу, изобщо нямаше да се зарадва, като научи за посещението му при Мидори. Но без нейните показания той нямаше доказателства срещу младия господар. Налагаше се да му разкаже за Хаконе.
Още щом влезе в къщата на съдията, разбра, че нещо не е наред. Всички служители, вестители и слуги зарязаха работата си и се втренчиха в него. Сано спря на прага. От смущение лицето му пламна. Главният чиновник заговори от писалището си, без да вдига поглед от счетоводните книги:
— Очакват ви в приемната на съдията Огиу, йорики Сано сан.
Сано мина по коридора към приемната, изпълнен с тревога. Поколеба се пред вратата, долавяйки тих разговор, пое си дълбоко въздух и почука.
— Влез — прозвуча гласът на Огиу.
С пресъхнала уста и лепкави от пот ръце Сано отвори вратата. Вътре видя трима коленичили мъже — двама от дясната страна и един отляво на Огиу.
— Коничиуа, добър ден, ваша светлост. Хаяши сан. Ямага сан — поклони се Сано. После се обърна към широкоплещестия мъж отляво на Огиу, последния човек на света, когото би искал да види точно в този момент: — Добър ден, Кацурагава сан.
Какво означаваше присъствието на двамата йорики? И нещо повече — какво правеше тук покровителят му? Не бе виждал Кацурагава Шундай, откакто баща му го бе завел при него.
Всички отвърнаха на поздрава му сдържано и официално. Сано коленичи пред Огиу, опитвайки се да разчете нещо по преднамерено безизразното му лице.
— След дълъг размисъл — започна Огиу — реших, че сте били прав за Ниу Юкико и Норийоши.
Сано премигна изненадан.
— Наистина ли?
— Да. Те не са извършили шинджу. Били са убити.
Сано грейна от възторг и забрави да попита как така Огиу е променил становището си. Мислеше само колко по-лесно ще му бъде официално да провежда разследването си, вместо да действа скришом както досега. Представи си как вратите на целия град ще са отворени за него, как вече няма да има спънки по пътя към истината. Понечи да благодари на своя началник.
— Ваша светлост…
Огиу вдигна ръка, за да го спре.
— Тъй като отсъствахте, нямах друг избор, освен да прехвърля разследването на Ямага сан и Хаяши сан. Те ще ви обяснят какво се случи.
Сано се помъчи да запази самообладание. Разследването, заради което бе рискувал толкова много, е прехвърлено на друг!
— Проведохме нужните разпити и задържахме бореца Райден — поясни йорики Ямага. — Вчера той бе осъден за двойното убийство и рано тази сутрин бе екзекутиран.
— Не! — Сано извърна изумен поглед към Огиу и Кацурагава. Изражението на съдията остана безстрастно, а на лицето на Кацурагава се изписа стаено напрежение. — Не може да бъде! Какви разпити? Какво ви накара да мислите, че убиецът е Райден? Какво става тук?
Хаяши се изкашля неловко.
— Райден направи самопризнания — каза той.
Сано се изсмя — високо, рязко, при което колегата му трепна.
— Е, да, разбира се, как не! — извика той, спомняйки си изтезавания затворник, когото бе видял в Едо. — Но какви са ви доказателствата, че Райден е убил когото и да било. Хайде, разкажете ми за тези ваши разпити!
49
Празник за ознаменувано края на зимата и началото на пролетта, възприеман като символично начало на Новата година — бел.ред.
50