— Друго? — подканих го, долавяйки нещо недоизказано.
— Виждал съм го и да убива.
— Да убива?
— Да, хора, които води в гората. А също и животни. С последните го прави само за удоволствие.
Ако до този момент бях мразила Ендемен, сега го ненавиждах до мозъка на костите. Неволно протегнах ръка и почесах Хари Две зад единственото ухо.
— Как ще постъпите, ако накрая все пак преодолее заклинанията и успее да влезе тук?
— Ще се бием до смърт, разбира се. Такива са инструкциите ни. С радост ще дадем живота си… или онова, което притежаваме вместо него, за да защитим това място.
— А какво всъщност представлява мястото? — огледах се наоколо.
— Ако наистина си от фамилията Джейн, би следвало да знаеш.
— Да знам какво?
— Че Емпирей е твоят наследствен дом, господарке Вега.
NOVEM
Разбудено сърце
— М-моят… наследствен д-дом? — заекнах.
— Абсолютно — кимна Пилсбъри.
— Чакай малко. Пред вратата видях месингова табела с надпис Емпирей.
— Да, това е името на къщата.
— Знаеш ли кои от рода Джейн са живели тук? — попитах развълнувано.
— Накрая, естествено, беше Алис Адронис.
— Но нейната фамилия не е била Джейн — възразих.
— Моминската й фамилия беше Джейн. Тя се омъжи за Гюнтер Адронис и двамата дойдоха да живеят тук. Човек с голямо сърце бе господарят Гюнтер. Може би прекалено голямо.
Останах поразена от тези разкрития.
— Значи си ги познавал?
Ако една броня може да изразява емоции, то лорд Пилсбъри току-що го постигна. Металът му сякаш заблестя от гордост.
— Имах честта да им служа, да.
— Какво представляваха те?
Добре помнех умиращата Алис Адронис. Тя излъчваше смелост, благородство, но знаех също и че е била сред най-свирепите воини на своето време, убиваща Маладони наляво и надясно.
— Бяха чудесни хора, господарке Вега. Наистина много добри. Не искаха тази война, но се биеха в нея, защото така се налагаше.
— Радвам се да го чуя, лорд Пилсбъри. — Този железен приятел сякаш бе прочел мислите ми.
— Просто Пилсбъри, моля. След като си от рода Джейн, аз съм твой покорен слуга. Титлата е само за показност, пред определени… лица. — Той прочисти смутено гърло.
— Не се нуждая от прислуга — отвърнах, изчервявайки се на свой ред. — Свикнала съм да върша нещата сама.
— Но за нас ще е удоволствие — рече с умолителен глас той. — От толкова време стоим и бездействаме. Уверявам те, че градинарите също изгарят от нетърпение да поразчистят отвън. А сега вече имат и основателна причина.
Обърнах се към Делф и Петра, които стояха с отворени усти, несъмнено също толкова поразени от развоя на събитията, колкото и аз.
— Е, добре, Пилсбъри. Ако наистина си сигурен…
— Сигурен съм и още как, милейди. А сега, понеже е доста късно, бих предложил да се оттеглите в покоите си. Това ще ни даде време да приведем къщата в ред. Не очаквахме посетители и е възможно тук-таме да се е събрал малко прах. Отсега ли ще дадете нареждания за закуската, или предпочитате да го сторите, след като се събудите?
— Вие ли ще ни приготвяте храната? — повдигнах невярващо вежди.
— Но разбира се. Това е една от основните задачи на домашния персонал. А и ще се уверите, че госпожа Джоли е чудесна готвачка.
— Готвачка? Днес си направихме вечеря в кухнята, но не заварихме никого там.
— Причината, господарке, е че не можехме да ви видим. Доста се стреснахме с всички тези врати, отварящи се от само себе си, и тенджери и тигани, летящи из въздуха. Клетата госпожа Джоли е със слаби нерви и трябваше да се скрие в шкафа за метли. После, щом вече можехме да ви видим, също се показахме, естествено.
— Искаш да кажеш, че ме нападнахте! — рече троснато Петра.
— Е, да не ровим из минали неща — махна с ръка Пилсбъри.
— Казваш, че готвачката се е скрила в шкафа за метли. Каква всъщност е тя?
— Ами точно метла, оттам и шкафът. Но умее да приготвя такива бифтеци и пудинги, че ако имах пръсти, щях да си ги оближа. Та на въпроса за закуската — сега ли ще получа вашите нареждания, или утре?
— Аз ще хапна… общо взето, всичко — обади се Делф, без да чака да го питат повече.
Пилсбъри измъкна иззад шлема си дълго перо и записа върху металната си ръкавела:
— Една пълна закуска, великолепно. — Сетне огледа огромния Делф и додаде: — Да, предполагам, че млад господин като вас сигурно се радва на добър апетит.