Петра, все още вкисната заради нападението, не спираше да мърмори под носа си:
— Значи са ме видели, когато сме се разотивали по спалните, и са решили, че аз съм страховитият Маладон…
— Боя се, че именно така е станало, госпожице — рече извинително Пилсбъри. Поради липсата на лице бе трудно да се отгатне накъде всъщност гледа. — Ужасно съжалявам, че гостуването ви е започнало по такъв неудачен начин. А сега, какво ще обичате за закуска?
— Чаша чай и няколко бисквити, благодаря — отвърна тя, вирвайки нос.
Тук намерих за необходимо да се намеся.
— Според мен Петра просто се бои да не затрудни госпожа Джоли, Пилсбъри. Напоследък всички бяхме на доста оскъдна диета, така че защо ти не ни помогнеш с избора? И аз самата не съм сигурна какво да поръчам.
— Но разбира се, милейди — рече икономът, преливащ от доволство. — Какво ще кажете за един хубав омлет с бекон, домати и мъничко пресен босилек? Ароматът му сутрин е просто възхитителен.
— Да, звучи добре — кимна Петра, стрелвайки ме с благодарен поглед.
— Разбира се, тук се гордеем и с домашно изпечените кроасани — продължаваше ентусиазирано Пилсбъри. — Към тях ще добавим овесена каша, топла и засищаща. И разбира се, какво е закуската без две-три сочни наденички?
— Отлично — казах. — И аз ще взема същото. С госпожицата имаме еднакви вкусове — добавих, обръщайки се многозначително към Делф.
Пилсбъри записа всичко, сетне застана край разбитата врата и се прокашля.
— Дали господарката ще благоволи да използва заклинание за това тук, или да помоля някое от момчетата да се заеме с поправката?
— Какво? О, да. Ей сегичка.
Насочих пръчката към късовете дърво, спомних си подходящата магия, на която ме бе научила Астрея, и казах:
— Асемблаж.
Парчетата полетяха едно към друго и образуваха цяла и невредима врата, която се закачи обратно на пантите си.
— Чудесно изпълнение, ако разрешите да отбележа, господарке — поклони се Пилсбъри.
— Слушай, не е необходимо да ме наричаш така.
— Напротив. Като наследница на рода Джейн ти си наша господарка и всички ние сме тук, за да ти служим.
— Но откъде сте сигурни коя съм? Може просто да съм ви излъгала.
Той посочи с метална ръкавица пръчката в ръката ми.
— Това е магичната пръчка на Алис Адронис. Никога няма да я забравя. А също и нейната…
— Мълния? — довърших вместо него.
— Именно. Само една истинска Джейн би могла да си служи с нея.
— Тоест това беше своеобразен тест? — кимнах към поправената врата.
— Моля за извинение, но в неспокойни времена като днешните човек е добре да внимава. А сега ще се оттеглям. Ако се нуждаете от нещо, просто произнесете името ми по всяко време и аз ще се появя.
С тези думи той се обърна и тромаво напусна стаята.
Всички се спогледахме.
— Да пукна дано — рече възхитено Делф.
— Да ти имам късмета — добави Петра. — Влизаш в първата попаднала къща и вече си „господарката на дома“.
— Нямах и представа, че това е семейният ми дом — напомних й аз.
— Знам, но просто… — гласът й секна и тя извърна очи встрани.
— Делф — казах, — мисля, че вече можеш се връщаш в леглото.
Той пристъпи неуверено от крак на крак.
— Сигурна ли си?
— Напълно — отвърнах твърдо. — Ние с Петра ще поприказваме, преди да си легнем.
— Е, щом си сигурна…
— Делф!
Той подскочи като ужилен и побърза да се изнесе към коридора.
Петра седна върху леглото и вирна предизвикателно лице към мен.
— Не съм някоя от онези Маладони — произнесе натъртено. — Независимо какво твърди някаква си стара тенекия.
— Никой не те смята за такава — уверих я.
— Напротив, смятате ме! Виждала съм начина, по който ме наблюдавате ти и Делф. Дори и Хари Две ме души подозрително, сякаш смята, че ще ви нападна при първа възможност.
— Мисля, че леко драматизираш.
— Драматизирам? Та аз за една бройка не бях убита от твоите слуги!
— Но аз ги спрях, нали? — отсякох. Петра се канеше да каже още нещо, но острият ми тон я накара да замълчи.
— Да, спря ги — каза след секунда. — И съм ти благодарна за това.
— Моля, пак заповядай. Но важното е друго — защо бих го сторила, ако смятах, че си Маладон?
— Защото в жилите ми тече тяхната кръв!
— Но можеш да виждаш това място, нали? Значи дори да имаш лека маладонска жилка, доброто в теб взема превес.
— И какво от това? Някой в моя род е бил ваш враг. Не знам кой е, но това хвърля петно върху мен. Аз не съм като вас. Аз съм… омърсена. Или поне се чувствам така.