Но това бе невъзможно! Нали бях невидима?
И тогава се сетих. Пръчката!
Бръкнах в джоба си и извадих магическата пръчка, взета от червенобрадия в стаята с огледалата. Счупих я на две и я хвърлих към земята, докато аз самата се издигнах нагоре.
И действително Ендемен и подчинените му полетяха подир парчетата. Щом се приземиха, той ги взе и се озърна наоколо.
После вирна лице нагоре и нададе такъв писък, че кръвта ми се вледени. Дори писъкът на джабитите не бе вселявал по-голям ужас у мен. Цялата потреперих и с мъка се окопитих достатъчно, за да продължа полета си.
Щом преследвачите изчезнаха от очите ми, се потупах по десния крак и промълвих,„Пас-пусе“, мислейки си за едно-единствено място.
Миг по-късно стъпих върху твърда повърхност — толкова внезапно, че дори леко се олюлях.
Намирах се на прага на Емпирей.
Завъртях пръстена и махнах с пръчката. Вратата се отвори и аз бързо влязох през нея.
С ново махване я затворих и залостих.
И тогава нещо ме вдигна във въздуха. Както бях напрегната, малко остана да го сразя с магия, преди да осъзная, че е Делф.
— Вега Джейн! — изрева той в ухото ми. — Ти си добре!
— Да, Делф, бях добре, преди да ми спукаш тъпанчетата — смъмрих го, но в същото време се усмихнах и го прегърнах в отговор.
Около краката му подскачаше Хари Две и се заливаше от лай.
За капак, в преддверието се бе строил целият персонал, с Пилсбъри и госпожа Джоли начело. Освен няколкото лампиона и закачалки тук бяха още греблото, ръчната количка и две мраморни статуи — едната на мъж в ризница, а другата на мускулест жребец.
От стената две картини — изобразяващи съответно дама с царствен вид и крава, пасяща на зелена ливада — ни гледаха с интерес и шепнеха нещо помежду си.
Делф най-сетне ме постави на пода. Хари Две се отърка в коляното ми, а аз го почесах зад единственото ухо.
— Радваме се да ви видим, господарке Вега — поклони се Пилсбъри, поскърцвайки с бронята си. Разбрахме от господин Делф, че сте отишли в… и се уплашихме да не би…
Той се затрудни да довърши и аз го сторих вместо него.
— Аз също се радвам да съм тук, Пилсбъри. Здрава и читава. Впрочем къде е Петра? — попитах, понеже не я видях наоколо.
— В стаята си — отвърна припряно Делф, без да ме поглежда в очите. — Имам много неща да ти разправям.
— А аз пък изгарям от нетърпение да ги чуя — уверих го. — До най-малката подробност.
— Сигурна съм, че умирате от глад — намеси се госпожа Джоли, пристъпвайки напред. — Да приготвя ли нещо за хапване?
— Това би било чудесно, благодаря — отвърнах.
После отидох в стаята си, хвърлих мръсните дрехи, измих се и се преоблякох. Щом слязох долу, Делф вече ме чакаше в кухнята. Докато се хранехме, му разказах за нощните си похождения.
— Свършила си всичко това само за няколко часа? — изгледа ме недоверчиво той.
Кимнах утвърдително едва сега осъзнавайки колко много бях преживяла.
— А онзи на трона, който е призовал Ендемен… успя ли да го разгледаш добре?
— Нямах време за това. Но притежава огромна сила. Усетих как целият въздух около мен се втвърдява. Още малко, и щеше да ме пипне.
Делф потърка замислено брадичка.
— Би ли ми показала онази стъкленица с блестящия прах? — рече след малко.
Извадих я от джоба си и я сложих на масата пред него. Той я вдигна срещу светлината и я огледа внимателно.
— Слушай, Вега Джейн, струва ми се, че това вътре е тяхната същност.
Зяпнах го ужасена.
— На кого, на пленниците в огледалата?
— Да — остави той шишенцето с неприкрито отвращение. — Затова и онзи, който ги е измъчвал, е питал дали им харесва да бъдат обикновени. Явно така наричат хората, невладеещи магия.
— Колко мило от тяхна страна — усмихнах се накриво.
— Шегата настрана. Това са зли същества. Предпочитам да се разправям с цяла армия джабити, отколкото с тях.
— Но как според теб Маладоните разбират кой има магични способности?
— Нямам представа. Но на пристигащите на гарата в Честен само им показват разни картинки, размътват им мозъците и ги карат да приемат с радост своя жребий в живота. Докато на онези в замъка, за които разправяш, причиняват нещо много по-лошо! — Той се изправи и каза: — Ей сега се връщам.
След минута се появи отново, понесъл дебела книга под мишница.
— Виж какво намерих зад ламперията в библиотеката, докато те нямаше.
— Зад ламперията? — повдигнах вежди. — И как разбра къде точно да търсиш?