Делф го стори вместо нас.
— Е — рече, като застана помежду ни. — Вече сте свързани от кръвната клетва, така че край на всяка вражда помежду ви. Докато сте живи.
Бавно вдигнах пръчката си и я огледах. Върху нея се бе появила вдлъбнатинка, която липсваше преди. Алена на цвят. Очевидно не всичката кръв от Петра бе влязла в моето тяло. Една част бе останала вградена в дървото.
Същото явно се бе случило и с нейната пръчката, в която тя внимателно се взираше. Накрая я прибра в джоба си и каза:
— Да, намерих книгата със заклинания и ми стана любопитно. Знаех, че представляват черна магия, но въпреки това исках да ги изпробвам. Просто ми се стори добра идея да разбера как се сражава другата страна.
— Прадядо ми Джаспър Джейн е разсъждавал по същия начин, така че вероятно си права — отвърнах. — Съжалявам, че се усъмних в теб.
— Но това не беше единствената причина — призна Петра, изчервявайки се. — В заклинанията имаше нещо, което просто… ми пасна. Те сякаш ме убеждаваха да ги направя. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи с леко дрезгав глас: — Така че се радвам, задето положихме клетвата, Вега. Не бих искала никога да сторя нещо, с което да те нараня. Нито да помагам на изверги, затварящи душите на хората в стъкленици.
— Знам — казах, обезоръжена от искреността в думите й.
Миг по-късно усетих ръката на Делф върху рамото си. С другата ръка той притегли Петра и тримата останахме дълго прегърнати така.
Когато се разделихме, върху лицата и на трима ни грееха усмивки.
— Благодаря, Делф — казах аз.
— Да, благодаря — повтори като ехо Петра. — Идеята ти беше чудесна. И съжалявам, ако съм те наранила.
— Глупости, нищо ми няма.
— Чакай малко — обадих се аз. — Защо не искаше Хари Две да дойде с нас?
— Ти да не си се побъркала? Нали когато те „нападнах“, щеше да ме разкъса на парчета.
— Да, вярно — засмях се.
— Значи сега всичко е наред помежду ни? — попита Делф.
И двете кимнахме.
— Тогава е време да решим накъде поемаме оттук нататък.
Потреперих при думите му. Защото знаех добре накъде води пътят ни.
Право към черното сърце на Маладоните.
Откъдето можеше и да не се завърнем.
UNDEVIGINTI
Гара Бимбълтън
По-късно същата вечер госпожа Джоли отново сготви чудесно угощение, което ни сервира в библиотеката.
Между хапките месо, сирена и зеленчуци Делф продължаваше увлечено да изброява предстоящите ни задачи.
И тогава ми хрумна нещо, от което стомахът ми се сви.
— Чакайте… — казах — аз всъщност не знам как да се върна в замъка. По пътя натам следвах Ендемен, но не обръщах внимание на маршрута. А после изобщо не ми беше до това, защото трябваше да бягам. Отвлякох им вниманието със счупената пръчка на онзи инквизитор и после направих заклинанието Пас-пусе, за да се прибера тук.
— Не можеш ли да го използваш и в обратна посока? — предложи Петра.
— Съмнявам се. Когато го изрекох сред стените на замъка, то не подейства. А дори и да работеше, не бих рискувала просто да се появя на място, пълно с гармове, джабити и Маладони!
— Не се тревожи, Вега Джейн — успокои ме Делф. — И без това не смятам, че още сме готови да ходим в замъка.
— А какво да правим тогава? — сопнах се аз.
— Първо трябва да се върнем към началото — отвърна той с влудяващо спокоен тон.
— Началото? Тоест към Мочурището?!
— Не, не. Имам предвид да отидем в Честен.
Това вече ми дойде в повече.
— Че какво има в Честен?
— Хората от влака.
— Но нали вече ги видяхме. Знаем, че Маладоните им промиват мозъците и така нататък.
— А онези с магически способности отвеждат в замъка, за да им откраднат душите и да ги превърнат в роби за големците в Голям Честен — додаде Петра.
— Всичко това е вярно — съгласи се Делф. — Но не знаем откъде идват хората, пристигащи с влака в Честен.
— И какво ще ни помогне, ако разберем? — попитах аз.
— Мислех си, че открием ли първоизточника, ще имаме шанс да помогнем на всички.
Неволно се изчервих от срам. Винаги Делф бе онзи, който излизаше с благородните планове, докато аз, макар и практична, не виждах по-далеч от носа си.
Тръгнахме на следващата вечер. Не знаех къде точно отиваме, нито колко дълго ще отнеме пътят, но предпочитах да пристигнем по тъмно.
Пилсбъри и госпожа Джоли дойдоха да ни изпратят.
Щом прекрачихме прага, Пилсбъри затвори плътно вратата зад нас.