Насочих пръчката си към стъклениците и изрекох:
— Минимус.
Те моментално се смалиха дотолкова, че можеха да се поберат в шепата на едната ми ръка. Събрах всичките и ги пуснах в джоба на наметката си.
— Но, Вега Джейн, какво ще стане, щом забележат липсата им? — разтревожи се Делф.
— Погледнете тук — каза Петра, отваряйки един сандък до стената.
Той бе пълен догоре с празни стъкленици. Което бе логично, имайки предвид постоянния приток от „белязани“.
Озърнах се трескаво наоколо за нещо, с което да ги напълня. В единия ъгъл на стаята още зееше дупката от сражението ми с червенобрадия.
— Делф — изкомандвах, — вземи онази кофа и я дръж под дупката.
Той бързо се подчини.
Насочих пръчката с думите:
— Спрингато еруптикус.
Това заклинание служеше за извличане не само на вода, но и изобщо на всякакви течни и твърди субстанции. И ето че в кофата се посипа струя от ситни пясъчни зрънца.
Щом се напълни догоре, използвах пак магия, за да пресипя бързо пясъка в стъклениците, да им поставя запушалките и да ги подредя в нишите.
— Имената — напомни ми Делф. — Трябват и имена!
Двете с Петра се заловихме с помощта на пръчките да надписваме прозрачните съдове, но само най-предния ред — за повече нямаше време.
Едва бяхме приключили, когато Делф прошепна предупредително:
— Идват!
Вратата се разтвори широко и в помещението влязоха пленниците, съпроводени от неколцина пазачи, включително Ендемен. За щастие, гармът не беше с тях.
Залепихме гърбове в каменния зид и зачакахме, притаили дъх.
Дафне и останалите застанаха чинно в редица, с безизразни физиономии. Ендемен взе да крачи напред-назад и да ги оглежда.
Извадих полека пръчката. Забелязах, че и Петра прави същото, а едрите ръце на Делф бяха свити в юмруци.
Накрая Ендемен спря срещу Дафне. Без да промълви и дума, направи леко движение, в резултат на което към гърдите и се стрелна бледа искра.
Позата й стана още по-скована, а погледът й се фокусира върху него.
— Да си срещала някакви особени хора на гара Бимбълтън? — попита той.
— Да, едно момиче — бе отговорът.
— Името й?
— Вега.
Ендемен се обърна многозначително към своите подчинени, преди да продължи разпита.
— Какво ти направи впечатление у нея?
— Че задава прекалено много въпроси. Кои сме, откъде сме. Пъхаше си носа където не й е работа.
Смръщих вежди при тези думи.
— А тя самата каза ли откъде е?
— От място, наречено Горчилище.
Ендемен замръзна за секунда.
Усетих как в гърдите ми се надига паника. Изобщо не биваше да разкривам пред Дафне родното си място. Проклинах се за глупостта си.
— Виж ти, виж ти. И какво друго?
— Това е всичко.
— Лъжеш!
Последва ново едва забележимо движение и тя падна с болезнен писък.
Петра вдигна пръчката, но аз я улових за китката. Ендемен стоеше над Дафне, която още се гърчеше на пода.
— Кажи ми истината!
— Няма друго, кълна се — рече, хлипайки, тя. — Боях се, че иска да ни вземе местата във влака, затова я зарязах.
— Но си й обяснила как да стигне до Кларъндън на Хилшър.
Бузите ми пламнаха от чувство на вина. Маладонът нямаше представа, че ние бяхме подслушали собствения му разговор с нея.
— Не, нищо подобно!
— Лъжеш. — Той огледа цялата редица. — Всички лъжете.
После, внезапно и без никакво предупреждение, направи широк замах с пръчката откъм рамото си.
— Ригаморте.
Черната мълния премина през строените пленници и те се натъркаляха едновременно, сякаш бяха вързани помежду си.
Кръвта се смръзна в жилите ми. Дафне лежеше неподвижно, с отворени, втренчени в тавана очи.
Той току-що бе отнел живота й.
Беше я убил.
Погледът ми се плъзна и по останалите, лежащи в неестествени пози.
Гневът се надигна като разтопена лава в гърдите ми.
Но преди да успея да сторя каквото и да било, Ендемен и хората му изчезнаха през вратата.
Стоях безсилна, а очите ми се наливаха със сълзи. Дафне и останалите жертви бяха малко по-възрастни от мен. Покосени в разцвета на младостта си заради клеймото върху ръцете и заради един луд, който явно намираше върховно удоволствие в убиването.
Напипах Целебния камък в джоба си. Знаех, че той не може да възстановява изгубени крайници. Вероятно не можеше да съживява и мъртъвци. Но на два пъти бе върнал Хари Две почти от ръба на смъртта. Ако все пак имаше някакъв шанс…