Копието удари каменния свод и с гръм премина през него.
Вече бяхме на открито.
Конвулсивно започнахме да гълтаме свежия въздух. Не помнех някога да съм била на по-кошмарно място. Още усещах върху себе си натиска на неумолимите стени.
Щом погледът ми се проясни, набрах достатъчно височина и поех в посоката, от която бяхме дошли.
След минута се обърнах през рамо и косата ми настръхна.
Ендемен се носеше по петите ни, яхнал един от джабитите. Както се оказваше, звярът бе от летящата разновидност. Бях узнала за нея още при краткото си пътешествие в миналото, преди да напусна Горчилище.
Зад него различих поне дузина костюмирани.
Е, вече бях успяла да им се изплъзна веднъж. Можеше да ми провърви и този път.
Започнах да описвам зигзаг, но те следваха дирята ми безпогрешно, сякаш можеха да ме видят.
В един момент джабитът рязко ускори и ме приближи дотолкова, че една от главите му опита да ме захапе за ботуша. В последния момент я изритах в муцуната.
Докато звярът усещаше миризмата ни, нямаше начин да му избягаме. От друга страна, ако пробвахме да хвърлим заклинания, само щяхме да разкрием местоположението си и да се изложим на смъртоносен ответен залп. Всъщност това така или иначе щеше да стане, защото те знаеха приблизително къде се намираме.
Натоварена с четирима ни, Дестин работеше на предела на силите си, а разстоянието между нас и преследвачите пос-оянно се скъсяваше.
— Не можем да им се отскубнем, Вега — извика Петра.
— Тогава ще направим ето това!
Направих толкова остър вираж, че останалите описаха широка дъга, едва удържани от магичните нишки.
И се понесох срещу Маладоните.
Те не ни виждаха, но джабитът ни подушваше и по стотиците му изражения личеше, че е объркан от тези жертви, летящи право в зъбите му. В крайна сметка кой можеше да е толкова глупав, та сам да предизвиква смъртта?
Приготвих пръчката си, но Делф тръсна глава.
— Не, Вега Джейн, така само ще се издадем. Имам по-добра идея.
И той извади дългия си нож.
— Нож? — възкликна Петра. — Срещу тази хала? Да не си се побъркал?
— Татко веднъж ми каза, че коремът на джабита е най-уязвимото му място — отвърна спокойно Делф. — А на неговите думи винаги можеше да се разчита.
Той сграбчи дръжката с две ръце и се приготви, докато зловещото влечуго с главоломна скорост приближаваше към нас.
Мина секунда, после още една.
Писъкът, изтръгващ се от отворените усти, вече раздираше тъпанчетата ни. Безброй отровни зъби бяха готови да се впият в нас и да ни разкъсат.
— Вега! — изпищя Петра.
Усетих как Хари Две напряга мускули в своята сбруя.
Вече се намирахме на броени метри разстояние. Можех ясно да видя черните, разширени зеници на Ендемен.
— Сега! — извиках.
Снижих се рязко и полетях точно под търбуха на джабита.
— Давай, Делф, давай!
Острието се стрелна нагоре.
И потъна в меката, незащитена плът на звяра.
По някакъв начин Делф успя да го задържи в същото положение, докато преминахме по цялата дължина на чудовището. Порой от вътрешности и кръв се посипаха върху нас от разреза.
Щом достигнахме опашката, свърнах встрани, за да не се сблъскам с останалите Маладони.
Те можеха да видят единствено страховитите поражения, нанесени на звяра, но не и какво ги е причинило.
Когато се обърнах, джабитът падаше шеметно надолу, вече мъртъв.
Ендемен току-що се бе лишил от превоза си.
Очаквах да полети със собствени сили, но той не го стори. Изглежда изпитваше затруднение да достигне пръчката си, а и краката му бяха затиснати под безжизнените криле на влечугото.
Той все повече доближаваше земята и всички негови подчинени се впуснаха подире му.
От сърце им пожелах джабитът да ги смаже под туловището си.
Обърнах се и полетях с максимална скорост. Звената на Дестин се впиваха в кожата ми, студени като лед. Веригата сякаш знаеше, че животът ни е заложен на карта, и даваше всичко от себе си за нашето спасение.
Вече се намирахме достатъчно далеч от замъка.
Аз потупах крака си с пръчката, представяйки си чудесния, безопасен Емпирей, и извиках:
— Пас-пусе.
В следващия миг се озовахме пред парадния вход на къщата.
Хвърлих се към голямата месингова брава, натиснах я и всички се изсипахме в преддверието.
Делф се пресегна и захлопна вратата след нас.
После просто останахме да лежим запъхтени на пода, всеки в плен на собствените си ужасяващи мисли и впечатления.
Нечий глас ни изтръгна от тях.