Умът ми се връщаше отново и отново към наставленията на Астрея Прайн.
Имахме ли изобщо някакъв шанс срещу Маладоните, които убиваха с такава лекота и наслада?
Ето, аз бях принудена да го сторя при самозащита, а все пак съвестта ме гризеше.
Утешавах се, че с времето ще стане по-лесно.
Но докато кацах край гарата, дълбоко в сърцето си знаех, че ще става само по-трудно.
TRIGINTA DUO
Навременен съвет
Емпирей.
Единственото място, където се бях чувствала в безопасност след напускането на Горчилище.
Но тъкмо сега на душата ми бе неспокойно.
Всички роби вече бяха освободени и поставени обратно в състояние на транс.
Това беше най-тежката част от плана ми. Как да дариш свободата на някого, а после да му кажеш, че трябва да се лиши от нея за още известно време? Знаех, че на тяхно място бих се разбунтувала. Но знаех също, че това е единственият начин да успеем. Инак всичко би било изгубено.
Сега всеки един от тях несъзнателно очакваше уговорения сигнал.
И аз отчаяно се надявах да го подам час по-скоро.
Седях в кабинета на своя далечен прадядо Джаспър Джейн, заобиколена от неговите книги.
Те бяха разхвърляни навред, на високи купчини. Бях ги изчела всичките, мъчейки се да превърна идеята в главата си в реалност.
Трудността идваше оттам, че никой от вариантите, които прехвърлях, не даваше гаранция за успех. А място за грешки нямаше.
С внезапен порив на вдъхновение извадих от джоба на наметката си вехтия свитък.
Призовах Силен и той след секунда се появи.
Обясних му цялата ситуация — какво бях направила и какво още оставаше да се направи.
Той потъна в размисъл за толкова дълго време, че сериозно се притесних дали пергаментът не се е повредил.
Накрая образът му се размърда.
— Проблемът е, че не разполагаш с нужните познания, за да осъществиш целта си.
— Но нали ти сам ми каза, че магията се поражда от необходимостта — възразих остро. — Че ако ми потрябва дадено заклинание, ще мога да го сътворя. Аз разчитах на това, Силен.
— И с пълно основание. Но от чутото досега стигам до извода, че нямаш в ума си ясната идея, от която да дойде това заклинание. Сигурна ли си, че няма друг, който да се нагърби със задачата?
— Поне аз не познавам такъв — поклатих глава.
— Тогава вероятно ще трябва да се образоваш още.
— А ти какво смяташ, че правя? — махнах към камарите от книги.
— Познанието не идва само от четене — отбеляза той.
Тук беше прав. Астрея например представляваше същински извор на знания. Но тя не беше тук, а у дома си, в Мочурището.
— Съмнявам се, че Пилсбъри или госпожа Джоли ще ми бъдат от голяма помощ — рекох унило. — А освен тях няма друг, към когото да се обърна.
Силен свъси чело.
— Усещам присъствието на някои елементи, невидими с просто око.
Поразсъдих върху думите му. Ако имаше предвид Ума, тя не бе напълно материална, но се виждаше. Дали в къщата не се подвизаваха и други освен нея?
— Смяташ, че някой от тях ще може да ми помогне? — попитах.
— Щом всички други възможности са изчерпани… — промълви загадъчно Силен и изчезна.
Прибрах раздразнено пергамента.
Понякога той наистина бе способен да ме изкара извън кожата ми!
Докато крачех обратно по коридора, чух гласове. Те идваха от стаята на Делф.
Спрях и долепих ухо да вратата.
Бяха два и доста познати.
Знаех, че не бива да го правя, но не успях да се сдържа.
— Кристиладо магнифика.
Дървото стана прозрачно и аз видях Делф и Петра, седнали редом на леглото.
Бяха толкова близо, че ръцете им почти се докосваха.
Говореха твърде тихо, за да ги разбера, но на два пъти долових името си.
Петра се усмихваше, докато Делф изглеждаше необичайно сериозен.
Изключих заклинанието и забързах към своята стая.
Хари Две спеше, свит на кравай върху леглото.
Потънала в нерадостни размишления, легнах до него и зареях взор към тавана.
Накрая заключих, че онова, което съм видяла, е било напълно невинно. Все пак те не се прегръщаха, нито целуваха. А и трябваше да призная, че напоследък, улисана в своите търсения, прекарвах дълго време в уединение и напълно пренебрегвах Делф. Не, рекох си, нямаше да се плъзна отново по наклонената плоскост на ревността. Просто не можех да си го позволя.
Помъчих се да извикам в съзнанието си образа на Ума и действително, не след дълго, тя се появи, реейки се по стар навик над мен.