— Може ли да те помоля за една услуга? — попитах.
Думите ми разбудиха Хари Две и той вирна муцуна, но при вида на гостенката ни просто затвори очи и заспа отново.
Ума кимна утвърдително.
Аз й обясних затруднението си, нуждата от повече познание, което да ми позволи да изпълня набелязания план.
— Ела с мен — рече тя.
Скочих от леглото и я последвах по коридора.
Този път тя ме поведе не нагоре, а надолу.
Смятах, че вече съм разучила Емпирей из основи, но се оказа, че греша.
Спуснахме се до самите недра на сградата и достигнахме малка врата, която по-рано не бях забелязвала.
Ума премина през нея, а аз се помъчих да я отворя, но не успях.
Не проработи и нито едно от заклинанията, което знаех.
Ами сега? Прехапах устни.
Смятах, че Ума ще се върне и ще ми обясни как да вляза, но тя не го стори.
Прокарах длан по старото дърво, неволно припомняйки си малката врата в Комините, през която бях избягала от преследващите ме кръвожадни джабити.
После осветих бравата с пръчката си и ахнах.
Тя бе изработена от метал, под формата на малка глава на пищящ Уъгморт.
Точно както във фабриката Комините в Горчилище.
Тогава си спомних, че Комините всъщност са били някогашният замък на Бастион Кадъм. Което означаваше, че и Ума Кадъм е живяла там.
Но тук не беше Горчилище, а Емпирей.
Продължих да стоя озадачено, чувствайки се все по-голяма глупачка.
Ума навярно ме чакаше от другата страна и се чудеше защо не се появявам.
Отстъпих крачка назад и по гърба ми премина лека тръпка. Познавах я добре отпреди — тя предвещаваше, че ще ме осени някакво вдъхновение.
Погледнах през рамо. Там, разбира се, нямаше нищо.
Но можеше и да има, ако използвах нещо, което винаги бях притежавала в изобилие.
Въображението.
Чифт свирепи джабити ме преследваха из Комините, когато се озовах пред същата врата като тази. Тогава изобщо не допусках, че тя ще е способна да удържи чудовищните влечуги. И все пак нямах друг избор, освен да сграбча бравата с пищящия Уъг и да мина през нея.
Сега отново извиках в съзнанието си целия безпомощен ужас, който гонитбата в мрака бе вселила в мен. Стърженето на люспите, пронизителните звуци, издавани от стотиците глави преди смъртоносното ухапване.
Сърцето заблъска в гърдите ми както и тогава, краката ми омекнаха, а дробовете отчаяно се бореха за глътка въздух пред лицето на неминуемата гибел.
С всички тези чувства, кипящи вътре в мен, посегнах отново.
Вратата безшумно се отвори и аз преминах.
Ума витаеше в очакване от другата и страна и ми се стори, че зърнах на лицето й лека усмивка.
— Браво, Вега. Много добре.
Тя ме подкани с жест и аз я последвах по тъмен проход.
След няколко завоя от всички страни ни обля ярка светлина. Във въздуха се носеха вихрушки, подобни на малки облачета, прелитаха напред и назад с шеметна скорост.
— Какво е това място? — попитах.
Вместо отговор Ума долепи показалец до устните си и посочи един далечен ъгъл.
Упътих се към него, а тя изостана леко назад.
С всяка следваща крачка светлината отслабваше, докато накрая не забелязах самотна фигура, застанала насред сумрачен участък.
Спрях на самия му ръб и се загледах. Отначало фигурата не помръдваше и аз дори не бях сигурна дали е способна да се движи.
После полека се обърна.
Щом се озовах лице в лице с нея, дъхът ми секна.
Съзнанието ми, подобно на оттегляща се морска вълна, ме отнесе назад към онова бойно поле, където я бях видяла да води героична битка. И да спасява собствения ми живот, преди да изгуби своя.
Алис Адронис носеше същата ризница, в която бе загинала.
Сърцето ми подскочи, щом видях, че смъртоносната рана продължава да зее кървава по средата на гърдите й.
Когато още в Горчилище, благодарение на Еон, бях попаднала в миналото и зърнала жената воин за първи път, ми се бе сторило, че тя и Моригон доста си приличат. Сега обаче установявах, че всъщност аз съм точно копие на Алис, като се изключи цветът на косите ни — нейната бе огненочервена и се спускаше на вълни върху раменете.
В мига, в който ме погледна, усетих движение в ръката си точно както когато стоях пред гроба й. Пръчката, подарена ми от нея, правеше поклон от уважение пред бившата си господарка.
Щом Алис излезе напълно от сенките, видях, че и тя, подобно на Ума, не е направена от плът и кръв. Как тогава можеше да съществува, след като отдавна бе мъртва?
Очите й се спряха върху мен с хладен, безмълвен взор.