Вече имах нова, безценна придобивка, а заедно с нея и план.
Поради това шансовете ни се увеличаваха.
Затичах се обратно към стаята си, но спрях насред път.
Намирах се пред стаята на Делф и отново дочувах гласове отвътре.
И отново се изкуших да сторя онова, което не биваше.
— Кристиладо магнифика!
Той и Петра начаса изникнаха пред очите ми. Все така седнали на леглото и още по-близо един до друг. Ръката му лежеше върху рамото й, а тя имаше такъв вид, сякаш всеки миг ще се разтопи. Мина ми през ума, че и аз сигурно изглеждам така, щом се поразнежа покрай Делф.
Но сега стиснах челюсти, а сърцето ми бе обхванато от хлад, какъвто не бях изпитвала преди. Чувството беше странно и ужасяващо.
Ето че докато аз изразходвах сетните си сили да съставя план за битка с Маладоните, Делф и Петра, които уж ми се пишеха приятели, си гукаха най-безгрижно един с друг. А аз бях техният лидер — сами нееднократно бяха настоявали да ги водя. Това ли бе начинът, по който ми се отплащаха? Нима смятаха, че онова, което върша, е толкова лесно? Че само да щракна с пръсти, и блестящите планове сами се пръкват в главата ми? Не, нямаше да се разберем така.
Спрях заклинанието, прибрах пръчката и почуках на вратата.
— Делф, тук ли си?
Отвътре се дочу приглушена суматоха — явно бързаха да станат от леглото.
Няколко секунди по-късно смутената му физиономия се появи на прага.
— Какво става, Вега Джейн?
— Имам новини. Но искам и Петра да ги чуе. Да идем да я намерим.
— Ами виж… — взе да го усуква той.
— Аз съм тук — пристъпи тя иззад гърба му със снизходителна усмивка, която накара кръвта ми да кипне и ме изпълни с още по-голяма решимост да сторя онова, което възнамерявах. Всъщност усмивката навярно изобщо не е била снизходителна, но така ми се стори на момента.
— О, страхотно — рекох. — Елате тогава.
Усетих как се спогледаха неуверено, преди да ме последват по коридора.
Стигнахме до моята стая и влязохме вътре.
Хари Две, който се бе разположил върху леглото, вирна глава при появата ни.
Не ми отне дълго да разкажа плана си.
— Смяташ ли, че ще се получи? — попита Петра и тонът й отново ме се стори някак присмехулен. Тъкмо сега нищо, което стореше или кажеше, не бе способно да ми се понрави.
— Откъде да знам? — отсякох. — Да не би да имаш по-добра идея?
Тя леко се стресна и поклати глава.
— Впрочем — добавих, без да откъсвам очи от нея — специално за теб съм предвидила особено важна роля.
— Каква? — очите й светнаха от любопитство.
— Ще отидеш в Голям Честен и ще заемеш позиция в близост до центъра на града. Ще бъдеш моите очи и уши. Когато задействам магията, нямам представа какво ще се случи. Но те ще ме известиш, като ми пуснеш съобщение с пръчката.
— Но, Вега Джейн — намеси се Делф, — да я изпращаш там сама, без да знаеш какво я очаква… Сякаш не е съвсем разумно. Нито пък честно спрямо Петра.
Опитах да изобразя върху лицето си неподправена изненада.
— Но, Делф, ние сме един отбор. Всеки трябва да допринесе с нещо за общото дело, а аз се спрях на Петра, защото й гласувам огромно доверие. Да не би да съм сбъркала?
Физиономията му помръкна при този неочакван обрат.
— Не, не, какви ги говориш. Напротив — побърза да ме увери.
— Тогава, значи решено.
— Аз мога да я придружа.
— Няма начин. Ти си ми нужен тук, за да помагаш с подготовката около пристигането. Имаме да се погрижим за цял куп неща.
— Но…
— Петра ще носи пръчката си, а аз ще й дам и пръстена. Щом аз съм ходила в Голям Честен и дори в Маладонския замък сама, въоръжена само с тези две неща, и съм се върнала невредима, значи и тя ще успее.
Обърнах се към нея, свалих дядовия си пръстен и и го подадох.
— Е, готова ли си?
Тя прехапа устни, но кимна утвърдително.
— Тогава можеш да потегляш още сега. Подготовката тук ще ми отнеме още известно време, но е добре ти да си на място. Изпрати ми вест, щом пристигнеш. Отиди първо на гарата, а оттам избери безопасен маршрут и се придвижи към центъра.
— Но, Вега — измърмори Делф, — ако твоят план предизвика безредици в Голям Честен, Маладоните могат да използват сила и Петра да се окаже в капан.
— Нали пръчката е у нея — махнах безгрижно с ръка. — Винаги може да използва заклинанието Пас-пусе и да се върне тук. Не е по-опасно от онова, което съм правила вече няколко пъти. А не помня да си бил толкова притеснен за мен.
— И все пак…