Можех да изброявам още и още.
Всичките петдесет бяха тук и се взираха с очакване в мен.
Аз също се взирах в тях, или поне в ръцете им.
И с огромно удовлетворение установих, че във всяка от тях е здраво стисната по една златиста магическа пръчка.
Заклинанието ми беше сработило.
По лицето ми неволно се разля широка усмивка.
Докато не забелязах нещо.
Или по-точно, липсата на нещо.
Още по-точно, липсата на двама души.
Втурнах се към Пилсбъри.
— Къде са Делф и Петра?
— О, те излязоха преди доста време.
Кръвта се смръзна във вените ми.
— Моля?
— Заръчаха ми да съм готов за посрещането на „гостите“, както благоволиха да ги нарекат, и после тръгнаха нанякъде. Заедно.
Още не можех да повярвам на ушите си. Къде, по дяволите, се бяха запилели?
Неочаквано пръчката ми потрепна като наелектризирана и аз чух в главата си глас:
— Вега, помогни ни! Ние сме в Голям Честен.
Това бе Петра, която ми изпращаше съобщение.
— Погрижете се всички да бъдат нахранени и напоени — наредих рязко на Пилсбъри и госпожа Джоли. — Осигурете им и стаи за почивка. Ще се върна колкото мога по-скоро.
— Но… — започна Пилсбъри.
Втурнах се към вратата, като едва не съборих Алабетус Тръмбул, който в последния момент отскочи от пътя ми. Шарлот Токън и Полин Патернас викнаха нещо подир мен, но аз не ги слушах. В ушите ми звучеше единствено отчаяният зов на Петра.
Не можех да си позволя да загубя своите приятели. Просто не можех.
TRIGINTA QUATTUOR
На косъм
Първият ми проблем бе, че не можех да стана невидима без пръстена, а той се намираше у Петра. Така бях забелязана още в мига на появата си насред улицата в Голям Честен. За щастие, ме забеляза просто един немощен старец, който продължи по пътя си, сякаш материализирането на хора от въздуха бе нещо напълно обичайно.
Беше вече нощ и аз побързах да се оттегля в сенките, където да се успокоя и събера мислите си — а това ми се удаваше трудно, защото горях от безпокойство по Делф и Петра.
Огледах се в опит да разбера дали в града не се случва нещо необичайно. Все пак с едно движение бях извадила оттук петдесет членове на робската класа. Очаквах изчезването им да е вдигнало всички на бойна нога, но явно грешах. Поради късния час повечето от господарите им навярно спяха и дори не бяха установили липсата. Е, щяха да я установят на сутринта, събуждайки се без прислужници, които да им сервират закуската.
Същевременно не бях сигурна дали магията ми не е предизвикала тук странни явления от рода на шумове или светлини. Възможно бе бившите роби да са се издигнали в небето, макар и за миг. Или пък в някоя от къщите да са забелязали ставащото и да са уведомили Маладоните.
Но защо Петра и Делф бяха дошли тук?
Внезапно в главата ми прозвуча ново съобщение.
На гарата сме, в същата стая. Побързай.
Фокусирах се, представяйки си четирите стени на малкото помещение, в което бяхме спали, докато издирвахме хората с магически способности в града.
Почуках се по бедрото, измърморих познатите слова и миг по-късно се озовах там.
Озърнах се трескаво за Делф и Петра, но тях ги нямаше.
И все пак не бях сама.
Четирима костюмирани с насочени пръчки ме обграждаха от всички страни.
Останах толкова изненадана, че не успях дори да помисля, което навярно ме спаси.
— Ембатлементо.
Четирите заклинания удариха едновременно изникналия щит, но той ги удържа и дори ги отхвърли обратно, принуждавайки нападателите да се наведат.
Използвах шанса, за да произнеса отново Пас-пусе и да се пренеса на улицата пред гарата.
Сега вече бях притеснена не на шега. Маладоните явно бяха пленили Делф и Петра и бяха използвали пръчката й, за да комуникират с мен.
Чудех се дали не са й отнели и дядовия ми пръстен. Но как изобщо бяха успели да ги заловят въпреки закрилата на невидимостта?
Това, че аз самата не можех да ставам невидима, бе огромна пречка.
Секунди по-късно четиримата Маладони излязоха от входа на гарата с яростни физиономии.
Побързах да се скрия зад най-близкия ъгъл и оттам използвах заклинанието Кристиладо магнифика, за да ги огледам по-добре.
Не видях никой от тях да носи пръстена. Те навярно дори не знаеха за магическите му способности, но нямаше да им отнеме дълго да ги открият, било то и по случайност.