Самият въздух наоколо започна да ври и кипи, пропит от магична енергия.
Аз продължавах неуморно да нанасям удари, въртейки пръчката като рапира.
Настъпвах напред, а погледът ми сновеше из цялото бойно поле, изчисляваше възможности, ъгли и стратегии, съзнанието ми работеше светкавично и при пълна концентрация.
Те постепенно започнаха да отстъпват, а в очите им се появи паника. Явно не бяха очаквали, че ще съм способна да се опълча на всички им.
Но аз още не бях приключила. От досегашния си опит с Маладоните знаех, че трябва да доведа битката докрай.
И да го сторя час по-скоро, ако исках да открия Делф и Петра живи и невредими.
Насочих вниманието си към паважа под краката им и разтворих в него огромна яма. Те се провалиха с писъци в зейналата й паст, а аз започнах да запращам едно подир друго заклинания Импакто, които попадаха с грохот в стените й, предизвиквайки порой от камъни и пръст. Накрая с едно движение затворих отверстието, запечатвайки ги вътре.
Без да губя повече време, скочих във въздуха и полетях, изпълнена с мрачна решимост.
Никога досега не бях посещавала казармата на Елитната гвардия, но имах доста добра представа как да я открия и скоро се оказа, че не съм се излъгала.
В западния край на града имаше голямо квадратно здание, над чийто покрив се вееше знаме с познатия символ — петолъчна звезда с две зловещи очи в средата. Вътре горяха ярки светлини. Пикирах стръмно и се приземих край задния му вход.
Сега ми трябваше нещо или по-скоро някой. И знаех точно как да се добера до него.
Направих придърпващо движение към себе си с пръчката и произнесох:
— Реджойнда, Дълиш.
Беше ми минало през ума да върна по същия начин Делф и Петра, но нямах представа как са затворени и дали магията е достатъчно силна, за да преодолее окови и заключени врати. А ако някой ги надзираваше, можеше да ги спре или дори убие, ако внезапно започнеха да отплуват по въздуха.
Секунди по-късно в небето се появи тъмно, приближаващо петно.
Дълиш тупна тежко в краката ми и аз го върнах в съзнание, след което го поставих отново под контрол чрез Субсервио и го инструктирах какво да прави.
Той тръгна към входа, а аз останах да наблюдавам от сенките.
Посрещна го мъж в черна униформа, който явно остана учуден при появата му. Отзад в преддверието не се мяркаха други пазачи.
— Дълиш? — възкликна. — Хванахте ли момичето? Другите двама са още тук.
Заклинанието ми прелетя през рамото на Дълиш и улучи униформения право в лицето. Той падна като сноп на земята.
Влязох вътре и огледах проснатата му фигура.
— Не, не са ме хванали, задник такъв — измърморих.
Побутнах Дълиш пред себе си към стълбището, започващо в дъното на помещението.
— Къде са останалите? — попитах.
— Повечето спят — отвърна той.
— А моите приятели?
— В стая в средата на коридора, където са спалните помещения.
— Колко души ги пазят?
— Една дузина.
Чудесно.
Представих си как стрелят по мен, докато цялото ми тяло става на решето от куршуми. После обаче ми хрумна идея.
— Дълиш, а къде държат мортите си?
— Къде държат какво?
— Своите, хм… оръжия.
Той посочи една врата вляво от нас, която не бях забелязала досега.
— Ето там.
— Добре, не мърдай оттук.
Използвах заклинанието Ингресио, за да вляза, и видях покрай стените дълги стелажи с наредени върху тях пушки.
Замахнах с пръчката и произнесох:
— Интерферо тодос.
От край до край в помещението се чу стържене на метал.
Затворих вратата след себе си и се върнах обратно при Дълиш.
— А сега ме отведи при приятелите ми — заповядах.
Изкачихме се тихо по стълбището и свихме по дълъг коридор с множество стаи от двете страни, от които се носеше звучно хъркане.
Моят водач спря пред масивна метална врата с решетесто прозорче в средата.
Надникнах предпазливо през него и с въздишка на облекчение видях Делф и Петра да седят вързани в един ъгъл — той насинен и окървавен, а тя сгърчила лице в болезнена гримаса.
Както бе споменал Дълиш, в помещението с тях имаше дванайсет униформени мъже. Всички носеха морти — или по-точно пушки.
Но аз също носех нещо.
Своята магическа пръчка.
Която не бих заменила и за хиляда от техните противни оръжия.
Отворих вратата с трясък.
Както и очаквах, пазачите се обърнаха като един и вдигнаха пушките за стрелба.