Но аз бях вече подготвена.
— Енгълфиадо.
Потокът вода, изригнал насреща им, ги блъсна и помете към отсрещната стена. След удара в нея те се свлякоха в несвяст на каменния под, а пушките изпопадаха от ръцете им.
Втурнах се вътре.
— Вега Джейн! — възкликна Делф.
— Как ни намери? — попита удивено Петра.
— Сега нямам време за обяснения — отсякох.
Развързах ги бързо и ги поведох по коридора.
Знаех, че шумът от кратката ми схватка навярно е събудил половината сграда.
Още преди да стигнем изхода, започнаха да хлопат врати и се разнесе тропот на тичащи нозе.
— Грабвайте пушките и стреляйте на месо! — чух някой да крещи.
Вече бяхме на улицата, когато същият глас изкомандва:
— Огън!
Обърнах се и видях четиридесет войници, чиито дула сочеха право в нас.
— Пазете се! — изпищя Петра.
— Не се безпокой — отвърнах аз.
Всички четиридесет спусъка бяха натиснати едновременно.
И четиридесет цеви се пръснаха, предвидливо запушени от моето заклинание.
— Брей — ахна Делф.
Брей, и още как — ухилих се вътрешно аз.
Привързах всички ни с магическата нишка, издигнах се право нагоре и полетях.
Не бяхме невидими, така че имаше вероятност Маладоните да ни забележат и да се впуснат в преследване. Затова щом се поотдалечихме, почуках крака си с пръчката и произнесох:
— Пас-пусе.
В следващия момент стояхме пред прага на Емпирей.
Преди да влезем вътре, се извърнах бясна към другарите си и им креснах:
— Какво, по дяволите, търсехте в Голям Честен? Първо казвам на Петра, че няма нужда да ходи, а после откривам, че и двамата сте отишли. Ами ако ви бяха убили?
Делф трепна под свирепия ми поглед, но Петра пристъпи напред и каза:
— Вината е моя, Вега. Реших, че не искаш да отида, защото смяташ, че съм неспособна да се справя със задачата. Исках да ти докажа обратното.
— А аз — додаде Делф, — щом разбрах, я заплаших, че ако не ми позволи да я придружа, ще я издам на теб.
Изгледах ги подред, обзета едновременно от гняв и облекчение. Накрая омекнах, още леко гузна, задето едва не бях изпратила Петра на почти сигурна смърт.
Прегърнах ги и казах:
— Е, слава богу, че всичко е наред. Но какво всъщност се случи в града?
— След като ти направи своето… чудо, настъпи същинска лудница — отвърна Делф. — Хора излитаха от къщите и после просто изчезваха. Добре че беше толкова късно и никой не ги забеляза освен нас.
— Това беше масова магия за всички хора от списъка. Сега те са тук, в Емпирей.
— Е, това е чудесна новина.
— Но как ви хванаха? Нали бяхте невидими?
— Именно, бяхме — измърмори Делф. — Заклинанието ти предизвика ураган, подобен на онези, пускани от Фин. Петра и аз бяхме подхванати като перушинки. Аз се блъснах в една стена и едва се свестих.
— А пръстенът се извъртя върху ръката ми — добави Петра. — Беше ми хлабав и докато се усетя, стояхме насред улицата, пред очите на цяла глутница Маладони. Те… ми го отнеха.
Значи опасенията ми се оправдаваха. Наследството от дядо ми се намираше у нашите врагове.
— Де да беше само пръстенът — обади се мрачно Делф. — Покажи й, Петра.
— Не — дръпна се рязко тя.
— Какво да ми покаже? — попитах.
— Хайде, покажи й. Рано или късно ще разбере.
Петра бавно протегна ръка.
Стомахът ми се сви.
Липсваше не само пръстенът, но и пръстът, върху който го беше носила.
— Благодаря, че дойде да ни спасиш, Вега — каза тя.
Бръкнах в джоба си, извадих нейната пръчка и и я подадох.
— Как я откри? — възкликна тя, очевидно развълнувана да я получи обратно.
— С малко късмет — отвърнах сухо.
— Ти си истинска приятелка! Знам, че понякога съм опърничава и досадна, но ти винаги се грижиш за мен.
Прониза ме остро чувство на вина. Тя нямаше да изрече тези думи, ако знаеше за първоначалния ми план.
— Не можех да си позволя да изгубя когото и да е от вас — поклатих глава. — Ние сме заедно, за добро или лошо.
И наистина го мислех.
— Аз опитах да се бия с тях, но нямах никакъв шанс — каза Делф.
— Видях какво стори с онзи Маладон, който отсече пръста ми — рече Петра. — Сграбчи го и го запокити така, че сигурно не му е останала здрава кост.
— Учудена съм, че не са ви убили — отбелязах.
— Искаха да ни разпитват. И знаеха за теб. Използваха пръчката ми, за да ти изпратят съобщение.
— А аз влязох право в капана им.