— Как се измъкна?
— С бой. Имаше осем костюмирани, но успях да се справя с тях.
— Мътните ме взели! — плесна се по коляното Делф. — Цели осем! Но, Вега Джейн, ти си ранена.
Той посочи разкъсаното място върху наметката ми, пропито с кръв. Дори не го бях забелязала.
— Не боли много, Делф — уверих го, поглеждайки крадешком осакатената ръка на Петра. — Всъщност не боли изобщо.
TRIGINTA QUINQUE
Пъстро сборище
Влязохме в Емпирей, където Пилсбъри вече ни чакаше.
— Къде са всички? — попитах.
— Нахранени и разпратени по стаите им, както наредихте, господарке Вега.
— Това е добре. Не бях сигурна дали ще се намери място за петдесет души.
— Емпирей е способен да увеличава размерите си според броя на гостите, които трябва да бъдат настанени — увери ме гордо икономът.
После той се оттегли, а аз се плеснах по челото и изтичах до стаята си за Целебния камък. Знаех, че не е способен да възстанови пръста на Петра, но можеше поне да спре кървенето и болката.
Прокарах го над ръката й, мислейки за хубави неща. Тя веднага заздравя, макар и само с четири пръста. После сторих същото и със своята рана.
Усетих върху себе си погледа на Делф. Бях сигурна, че си спомня за баща си, чиито нозе бяха смазани при злополука в Горчилище. Камъкът се бе справил с болката, но Дъф Делфия сега ходеше с дървени протези.
— Да, сетих се за татко… — кимна той с тъжна усмивка, потвърждавайки догадката ми.
— Благодаря ти, Вега — въздъхна Петра. — Така е много по-добре.
— А сега да поспим — предложих. — Утре ни чака много работа.
Щом се качихме горе, Делф влезе в стаята си, а аз изпратих Петра до нейната.
— Е, сега разполагаме с петдесет души с магически способности — каза тя. — Как смяташ да ги използваме?
— Ще ги обучим — отвърнах без колебание. — Както Астрея Прайн обучи мен, а аз — теб.
— Не съм сигурна дали ставам за инструктор — погледна ме притеснено тя.
— Знаеш толкова много неща — уверих я. — Просто ще трябва да ги споделиш с тях.
— Но те трябва да са изключително добре подготвени. Помниш ли онзи Маладон, срещу когото се изправихме?
— Няма скоро да го забравя — рекох мрачно. — Нали го убих.
— Не това имах предвид, Вега.
— А какво?
— Че при онази битка, когато срещу нас имаше само един, и двете бяхме изтощени до краен предел. А той изглеждаше напълно бодър и свеж. Ако Хари Две не се беше намесил, не съм сигурна дали щяхме да водим този разговор.
— Не го отричам.
Петра казваше абсолютната истина. Моето куче действително ни беше спасило живота.
Тя ме погледна озадачено.
— Но току-що каза, че си победила осем Маладони.
— Точно така.
— Какво се е променило тогава?
Погледнах надолу към пръчката си. Знаех точно какво се е променило. Тя бе станала изцяло и напълно моя. Никоя част от нея вече не принадлежеше на Алис Адронис. Сякаш способностите на цяла поредица мои предци се бяха прелели в мен. Спомнях си как още в Мочурището Астрея бе предрекла, че това един ден ще стане. Вече бях много по-могъща магьосница отпреди. Оставаше само да се надявам, че силите ми ще стигнат.
— Просто съм станала… по-добра — отвърнах.
За моя изненада, Петра най-неочаквано ме сграбчи в прегръдките си, а после се скри в стаята си и затвори вратата.
Гледах подир нея няколко секунди и съвестта отново ме загриза. Как изобщо ми бе минало през ума да я подложа нарочно на опасност?
Дали дълбоко в себе си не бях повече Маладон, отколкото подозирах? Потръпнах при кошмарната мисъл.
Когато се прибрах, Хари Две ме очакваше.
Потупах го по главата, но неговото изражение остана непроницаемо. Не се усмихваше и очите му не грееха както обикновено. Вероятно се сърдеше, задето не го бях взела със себе си.
Още щом положих глава върху възглавницата, заспах дълбоко.
Но сънят ми бе неспокоен.
Постигнатото не беше за пренебрегване. Можехме да се гордеем, че сме спасили петдесет души от доживотно унизително робство. Но задачата, която ни предстоеше, бе още по-тежка. Те никога по-рано не бяха държали магическа пръчка в ръка. Не бяха използвали заклинания в битка. А предстоеше да се изправят срещу най-смъртоносната банда магьосници под слънцето.
Колцина от тях щяха да видят края на предстоящата война?
Щяха ли да оцелеят Делф, Петра, Хари Две? Или дори аз?
Както се мятах в леглото, усетих присъствието на Хари Две до себе си и инстинктивно зарових ръка в козината му.