Romeo-y-Cohiba
Ей, ти, който и да си! Настоявам веднага да получа възможност да се свържа със семейството си! И с посолството на ххх!
Nutscracker
Защо мислиш, че тук има посолство на ххх?
Romeo-y-Cohiba
Посолство на ххх има навсякъде.
Nutscracker
Сигурен ли си? А ако ние сме в ххх?
Organizm (-:
Очевидно, приятели, вие се разбирате и без думи. А на мен не ми е ясно какво е това посолство на ххх, и къде е това ххх, ако там няма посолство на ххх. И защо изобщо, ххх, сега ти е притрябвало.
Monstradamus
Добър ден, нали не е проблем и аз да се намеся в разговора?
Organizm (-:
Кой си ти Монстрадамус?
Monstradamus
ххх Живея в ххх, по професия съм ххх.
Romeo-y-Cohiba
Може ли нещо по-оригинално?
Monstradamus
Прочетох всички съобщения по нишката на този разговор. И аз съм в същата ситуация. Същата стая, същото облекло. И аз не помня как съм попаднал тук.
Nutscracker
Значи вече сме четирима. Това е радващо.
Organizm (-:
Какво радостно намираш?
Nutscracker
Възможно е скоро да се появят и други. Колкото повече глави, толкова по-вероятно е да измислим нещо.
Organizm (-:
А ако всъщност сме умрели?
Nutscracker
Без паника! Мъртъвците не седят в чата.
Organizm (-:
Това не е толкова сигурно. Може това да е единственото, което са в състояние да правят.
Romeo-y-Cohiba
Ако това е „оня свят“, аз съм разочарован.
Nutscracker
Нека обсъдим ситуацията. Предлагам да не разглеждаме хипотезата на Организъм за отвъдното.
Organizm (-:
А може това да е сън?
Romeo-y-Cohiba
Ощипи се. Може би ще се събудиш. Аз вече опитах — не се получи.
Nutscracker
Така, при всеки има бронзова врата. Нека уточним какво има на нея. Фигура, която прилича на правоъгълник, като горната и долната и страни са вдлъбнати, а другите две изпъкнали.
Organizm (-:
Прилича на прилеп. Или на емблемата на Батман.
Romeo-y-Cohiba
А според мен това е двуостра секира.
Organizm (-:
Може би е безсмислено украшение. Но като каза Ромео, че е секира, и на мен ми заприлича. Такива са имали фашистите, или пък древните римляни.
Monstradamus
Ако това наистина е секира, то тя е от доста по-рано в сравнение с Рим. Такива е имало на Крит и в древен Египет.
Organizm (-:
Монстрадамус, ти да не си историк?
Monstradamus
Не. Аз съм ххх.
Organizm (-:
А да, забравих.
Ariadna
Привет. Радвам се, че не съм сама тук.
Organizm (-:
Привет, малката.
Romeo-y-Cohiba
Щом има момчета, трябва да има и момичета. При мен по стените се появиха светли разноцветни петна.
Monstradamus
Интересно, при мен също се появиха. Или ми се е сторило.
Nutscracker
Ариадна, ти ли започна нишката на този разговор?
Ariadna
Да, но никой не ми отговаряше, и съм заспала.
Monstradamus
А защо написа тази фраза за лабиринта?
Ariadna
Опитвах се да си спомня откъде е тази фраза, но не успях. Имах чувството, че това е много важно.
Monstradamus
Коя си ти и как си попаднала тук?
Ariadna
Точно както и вие.
Organizm (-:
В такъв случай знаем много за теб. Истинското ти име е ххх, на ххх години си и си родена в ххх.
Ariadna
Аз зная какво става тук.
Nutscracker
Откъде?
Ariadna
Видях всичко насън.
Romeo-y-Cohiba
Аз не бих приел това като източник на информация.
Monstradamus
А аз бих те изслушал. Разказвай.
Ariadna
Видях стар град. Имам предвид съвсем древен. Такива са се строели може би преди няколко хиляди години. Беше много красиво. Улиците бяха застлани с големи обли камъни, каменните стени бях покрити с жива завеса от някакви виещи се растения с бледорозови цветове. Вратите и прозорците на всички къщи бяха затворени, но непрестанно ми се струваше, че някой ме наблюдава. Дълго обикалях по улиците, но така и не срещнах никого. След това започнах да виждам на кръстовищата пред мен някакво джудже, облечено в сиви дрипи и със странна широкопола шапка. В момента, в който го зървах, то се скриваше зад ъгъла, като че ли усещаше погледа ми. И така много пъти. Скоро разбрах, че не се крие от мен, а просто ритъмът му на ходене е свързан с моя така, че не мога да го видя за повече от секунда. Не питайте как разбрах, всичко в сънищата има своя собствена логика. Опитах да се приспособя към този ритъм и да огледам джуджето по-добре. Ако ходех по прави и широки улици, можех за по-дълго да го задържа в полезрението си. Но повечето улички бяха криви и тесни — заедно образуваха истински лабиринт. Успях да разбера, че всъщност джуджетата са две, но лесно можеше да се сбърка второто с първото. И то бе облечено с дрипи, но от едната страна периферията на шапката му бе загърната нагоре. Постепенно разбрах, че заедно с тях има още някого, но колкото и да се опитвах, не можех да го зърна. Понякога зад ъгъла се мяркаше краят на тъмния му плащ. Досетих се, че трябва да изляза на главната улица, широка и дълга, за да мога да ги видя всичките…