— Благодаря, много сте любезен — оживи се дел Аква. — Малко човешка храна няма да ни се отрази зле. Много сте любезен.
— Щом се обади Торанага, веднага ще ви осведомя, капитане — додаде Алвито.
— Благодаря.
Щом Ферейра излезе и Делегатът посетител се увери, че не ги подслушват, той запита разтревожено:
— Какво друго каза Торанага, Мартин?
— Иска писмено обяснение за инцидента с пушките и за молбата да се изпратят конквистадори.
— Мамма миа!
— Беше много дружелюбен и любезен — никога не бях го виждал такъв.
— Какви бяха точните му думи?
— „Научих, Цуку-сан, че предишният глава на вашия орден отец Куня е писал до губернатора на Макао, Гоа и испанския вицекрал в Манила, дон Сиско и Вивера, през юли 1588 година по вашето летоброене, да изпратят сто испански войници с пушки в подкрепа на християнските даймио, които щели да вдигнат бунт, подготвен от главния ви християнски свещеник, срещу законния си господар — моя покоен господар тайко. Кои са тези даймио? Вярно ли е, че войници не са били изпратени, но затова пък огромни количества пушки са били промъкнати контрабандно в Нагасаки с християнския ви печат от Макао? Вярно ли е, че Високият отец сложил ръка на същите тези пушки, когато се завърнал за втори път в Япония като посланик на Гоа през март или април 1590 година по вашето летоброене и ги е измъкнал тайно от Нагасаки в Макао с португалския кораб «Санта Крус»?“
Алвито избърса потта от ръцете си.
— Друго каза ли?
— Нищо важно, ваше високопреосвещенство. Не ми даде възможност да обясня случката — веднага ме освободи. Любезно, но все пак ми каза да си вървя.
— И откъде черпи този проклет англичанин сведенията си?
— Само да знаех!
— Дати, имена! Да не грешиш? Точно така ли ги назова?
— Не, ваше високопреосвещенство. Бяха му записани на листче хартия. Показа ми ги — сам да си ги прочета.
— С почерка на Блакторн?
— Не, записани му бяха фонетично на японски — на азбуката „хирагана“.
— Трябва да научим кой превежда на Торанага. Изглежда, е изключително добър преводач. Сигурен ли си, че не е някой от нашите? Не е възможно да е брат Мануел, нали? — горчиво попита дел Аква, като използува името, дадено на Мадзаману Джиро при покръстването му. Джиро беше син на самурай християнин, изучил се при езуитите от най-ранно детство, и тъй като беше изключително надарен и набожен, изпратиха го да продължи образованието си в семинарията като послушник, кандидат за четирите обета8. — Щеше да е първият японец, встъпил пълноправно в езуитския орден. Двадесет години живя сред езуитите, ала внезапно се оттегли точно преди да го ръкоположат, и сега е яростен противник на католическата църква.
— Не, Мануел е все още в Кюшу, дано вечно гори в ада. Продължава да е заклет враг на Торанага, за нищо на света не би му помогнал. За щастие никога не сме му доверявали политически тайни. Превеждала е Мария.
Алвито употреби християнското име на Марико.
— Торанага сам ли ти каза?
— Не, ваше високопреосвещенство. Но случайно разбрах, че е била на посещение в крепостта и са я видели заедно с англичанина.
— Сигурен ли си?
— Сведенията ми са напълно достоверни.
— Добре. Може би господ ни помага по своите неведоми пътища. Изпрати веднага да я повикат.
— Вече се видях с нея. Срещнах я уж случайно. Както винаги беше очарователна, почтителна, набожна, но побърза да ми каже категорично още преди да съм и задал какъвто и да било въпрос: „Знаете, отче, че империята е много затворена страна и някои неща по стар обичай си остават строго лични. Същото ли е в Португалия и Обществото на Исуса9?“
— Ти си неин изповедник.
— Да, но тя нищо не желае да каже.
— Как така?
— Очевидно е предупредена и й е забранено да говори за станалото и казаното. Достатъчно добре ги познавам. В това отношение Торанага има по-голямо влияние от нас.
— Нима вярата й е толкова слаба? Нима нашето обучение е тъй несъвършено? Не допускам такова нещо. Тя е най-набожната и примерна християнка, която съм срещал. Един ден ще стане монахиня — възможно е дори да стане първата японска абатка.
— Да, но сега дума не продумва.
— Църквата е в опасност. Това е важно — най-важното. Тя не може да не го разбере. Достатъчно е умна, за да го разбере.
8
Т.е. кандидат за встъпване в езуитския орден. За разлика от другите религиозни ордени, при които се дават три обета — за сиромашество, въздържание и послушание — езуитите трябва да дадат и четвърти — за пълно послушание на папата. — Б. пр.