Само за миг. Ала Оми поклати глава, тържествено заяви нещо, което той не разбра, и продължи да крачи през площада към брега, покрай котела, право към кея. Блакторн послушно го следваше. Едно по едно, отново си каза той. Имай търпение. Щом стъпи на кея, Оми се обърна и извика нещо на пазачите при капака на ямата. Блакторн видя как онези го вдигнаха и занадничаха надолу. Единият махна на някакъв селянин, който дотича със стълбата и бъчонка с прясна вода и я свали долу. А празната изнесоха горе, както и варела, който им служеше за отходно място.
Ето, видя ли! Ако си търпелив и играеш по техните правила, ще помогнеш на екипажа, помисли си той със задоволство.
До галерата се бяха струпали самураи на групички. Отстрани стоеше сам висок възрастен мъж. От почтителното отношение на Ябу към него, както и от начина, по който останалите скачаха при най-малък негов жест, Блакторн веднага заключи, че сигурно е важна клечка. Дали не е техният крал — чудеше се той.
Оми коленичи смирено. Старецът се поклони до кръста и обърна поглед към Блакторн.
Блакторн събра всичката учтивост, на която бе способен, хвърли се на колене, разпери ръце върху пясъка, както видя от Оми, и се поклони също тъй ниско, колкото и Оми.
— Конничи уа, сама — любезно поздрави той.
И видя, че старецът отново се поклони до кръста.
После Ябу, старецът и Оми започнаха да обсъждат нещо. Ябу каза нещо на Мура. Мура посочи галерата.
— Анджин-сан, моля там!
— Защо?
— Там! Сега! Там!
Блакторн усети как в него се надига паника.
— Защо?
— Исоги! — изкомандува Оми, като сочеше галерата.
— Не, аз няма да…
Незабавно последва кратка заповед от Оми, четирима самураи се нахвърлиха върху него и му сковаха ръцете. Мура извади въжето и започна да завързва китките му отзад, на гърба.
— Кучи синове! — разкрещя се Блакторн. — Няма да се кача в проклетия ви кораб!
— Света Богородице! Оставете го на мира! Ей вие, маймуни пикливи, оставете копелето на мира! Кинджиру ясно ли е? Той ли е лоцманът? Анджин, ка?
Блакторн не повярва на ушите си. Бодрите ругатни на португалски се сипеха от палубата на галерата. После видя и онзи, който ги бе произнесъл, да слиза по трапа. Висок колкото него самия и приблизително на същите години, само че чернокос и тъмноок, небрежно облечен в моряшки дрехи, с рапира на единия хълбок и затъкнати в пояса пищови. На шията му висеше обсипано със скъпоценни камъни разпятие.
— Ти ли си лоцманът на холандския кораб?
— Да — чу Блакторн отговора си.
— Добре. Аз съм Васко Родригес, лоцман на тази галера.
Той се обърна към стареца и заговори на невероятна смесица от японски и португалски, като го наричаше маймун-сама и понякога Тода-сама, но начинът, по който произнасяше последното словосъчетание, го правеше да звучи двусмислено на португалски. На два пъти вади пищов и живописно го размаха по посока на Блакторн, а японският му се преплиташе нагъсто с мили за слуха на Блакторн вулгарни псувни на гърлен португалски, които само един моряк би могъл да проумее и оцени.
Хиромацу отвърна нещо кратко и самураят пусна Блакторн, а Мура го развърза.
— Поклони се на това копеле-сама — нареди португалецът.
Блакторн го послуша като насън.
— Правиш го като японец — ухили се Родригес. — Наистина ли си лоцман?
— Да.
— Каква е ширината на Гущера6?
— Четиридесет и девет градуса и петдесет и шест минути северна ширина — и внимавай за скалите, които се издигат на югозапад.
— За бога, ти наистина си лоцманът! — Родригес сърдечно раздруса ръката му. — Заповядай на кораба. Имам храна, бренди, вино и грог. Всички лоцмани трябва да се обичат, защото са солта на тази земя. Амин! Прав ли съм?
— Да — едва промълви Блакторн.
— Като чух, че на връщане ще возим лоцман, казах си — добре. От години не съм имал удоволствието да разговарям с истински лоцман. Хайде, качвай се! Как се промъкна през Малака? Как избягна патрулите в Индийския океан? От кого си задигнал дневник?
— Къде ще ме водите?
— В Осака. Великият главен палач иска лично да те види.
Блакторн усети, че пак го обзема паника.
— Кой е той?
— Торанага! Господар на Осемте провинции, дявол ги знае къде се намират! Главен даймио на Япония — даймио е нещо като крал или феодален господар, само че е много повече. До един са деспоти.