— Аз поне не зная такова нещо, освен ако някой мъж не е бил хванат в погрешно легло.
Суин отметна глава назад и се разсмя.
— Доста позорен начин да умреш.
Дръмонд също се засмя.
— Смъртта сама по себе си е позорна.
Ловецът плясна Дръмонд по гърба с огромната си ръка.
— Амин, и Господ да благослови стария Едуард, че не е излял гнева си върху вас. Не съм виждал някога да проявява милост към враговете си.
Въпреки че и преди беше чувал подобно мнение, Дръмонд усети в тона на Суин по-близко познанство с краля.
— Изглежда, си познавал стария крал?
В този миг Алисдър извика.
— Виж ме! — Като размахваше ръка наляво и надясно, той безмилостно ръгаше въображаемия си противник и го проклинаше.
След като похвали усилията на момчето, Дръмонд му каза да държи китката си стегната и да пести дъха си. После отново се обърна към мъжа до себе си.
— Та какво казваше, Суин?
— Воювал съм с Едуард Първи в Уелс през 82-ра — отвърна просто той.
— Срещу Луелин3? Но това е било преди двадесет и шест години? Трябва да си бил малко момче тогава?
— Бях на петнадесет години. Напуснах службата при него, защото започна война срещу шотландците. Не желаех да убивам хора от рода на майка си.
— Тя от Хайлендс ли е?
— Не, от равнините е, но все пак е шотландка. Ние не правим тази разлика тук. Тя беше от рода Дъглас, със съответстващ на червената й коса характер. — Той примижа срещу слънцето. — Почина през същата година, когато Бърти изгуби жена си.
Дръмонд беше забравил дребната женица, която беше придружила съпругата му в Шотландия преди години. А и защо не? Когато Клеър беше в стаята, той почти не обръщаше внимание на другите жени. Братята му страшно се бяха развълнували при първата си среща с нея. Неговата любима беше станала изключително отстъпчива.
Застанала до Дръмонд на стълбите към църквата, Клеър изглеждаше като непорочна богиня. Той се сети за вида, който тя имаше тази сутрин, и решимостта, която не се беше опитала да прикрие. Каква толкова важна цел си беше поставила?
В мислите му се преплетоха сцени от миналата нощ. Усети стягане в слабините и погледна към портата на замъка. Къде ли беше тя сега?
Сякаш прочел мислите му, Суин каза:
— Ще се върне преди здрач.
— Никога ли не отсъства?
— Никога.
С дрънчащ върху главата му шлем Алисдър нападна стълба. Дръмонд отскочи от пътя му точно преди да му бъде нанесен удар с късото и нарочно тъпо острие.
— Внимавай, момче — предупреди го Дръмонд. — Защото иначе ще ти взема меча.
Насъбралата се тълпа се разсмя, Алисдър се изчерви от смущение, носле се завъртя и започна да сече въздуха.
Дръмонд отново се обърна към Суин.
— Клеър никога ли не посещава владетеля Ред Дъглас?
— Веднъж го направи и се върна с две от поверениците му. Грижеше се за момичетата в продължение на три години. — В погледа му припламна нежност и той поклати глава. — После две седмици не можа да преживее мъката си, когато се върнаха у дома си.
Тогава защо не искаше собствена дъщеря? Най-вероятно не искаше повече деца от Дръмонд? Щеше да я откаже от тази мисъл.
— Кога е било това?
— Някъде преди около година. Алисдър също се цупеше, липсваха му момичетата, които се умилкваха около него.
С щита в лявата ръка, Алисдър размахваше меча в дясната. Втурвайки се напред, той вдигна прах и тълпата го подкрепи да продължи. Едно момиченце на около шест години, с гъсти червени къдрици, се отдели от групата и застана пред Суин.
Той й се усмихна.
— Откъде взе сладкиша, Кърли?
Тя избърса трохите от устата си.
— От майсторката Глори — изфъфли своя отговор тя.
Според слуховете Глори беше местната шивачка и акушерка. Освен това беше влюбена в Суин. Той намигна на Дръмонд.
— Как е дамата?
Слънцето излезе изпод облаците. Като присви едното си око, момиченцето погледна Суин.
— Много е бясна, чичо Суин.
— Каза ли нещо за мене?
Момиченцето кимна почти незабележимо.
— Каза, че ако не я заведеш да събирате билки, ще откъсне ушите ти и ще ги използва за стръв за риба.
Суин обхвана с ръце главата си.
— Кажи й, че ще видя какво мога да направя по въпроса. И може да се опита да открадне ушите ми, но преди това ще трябва да ме хване.
Като се смееше, момичето хукна.
— Воюването е по-безопасно от жените — каза Суин.
Слуховете за Суин и Глори изобилстваха. Нея я намираха за горделива. За него казваха, че е упорит като църквата. Дръмонд все още не беше срещал скандалната Глори, но подозираше, че са лика-прилика със Суин.
3
Луелин II (1225–1282) — крал на Уелс от 1246, принуден от Едуард да предаде под английско владичество Южен Уелс.