Дръмонд опря лакът на масата.
— Тогава какво е правил Ной?
В стремежа си да защити територията си, свещеникът бутна чинията към Алисдър.
— Изпълнявал е Божията воля и е спасил всички негови творения.
Като си пое дълбоко дъх, Дръмонд отбеляза:
— На мене ми звучи точно като осигуряване.
— Исках да кажа, че животните не заслужават повече внимание, господарю. Те нямат душа.
— Какво ще кажеш, Клеър? Има ли Лонгфелоу душа?
Страхотно. Искаха мнението й за нещо различно от причините за ревнивия характер на Глори или за припадъците на жената на обущаря. Усещайки раздразнението си, тя погледна към мъжа до себе си.
— Вярвам, че Бог е създал животните да служат на човека.
В сините му очи проблесна интерес.
— А не за собствените си цели? Сигурно Господ би оценил една хубава хрътка или добре обучен сокол. Те също са негови създания.
Значи Дръмонд Макуин се имаше и за философ. Тя също се радваше на оживените дискусии за човека и Божията воля.
— Така е, но те се обучават от човека, за да му служат.
Дръмонд махна с лъжицата си.
— Кучетата не се дресират да ловуват. Дивата среда е естествена за тях. При опитомяването те само се учат да се подчиняват на човека. Там е разликата.
— Съвсем неуловима — промърмори брат Джулиан.
Като оглеждаше останалите хора на масата, Джоана забеляза колко лесно Дръмонд приковаваше вниманието. Алисдър го гледаше запленен, брат Джулиан беше дълбоко заинтересован, Бърти не можеше да откъсне очи от него. Тя знаеше, че ревността е причина за лошото й настроение, но не можа да се въздържи и каза:
— Когато става дума за власт, човек рядко е неуловим.
Тъй като вярата му беше засегната, брат Джулиан се намеси:
— Господарю, вероятно следващия път ще ме накарате да изповядвам животни, а лейди Клеър ще ги настани на масата.
— Лонгфелоу ще идва ли на литургии с нас? — попита невярващо Алисдър.
Свещеникът изсумтя.
— Разбира се, че не.
— Ще бъде напълно излишно. — Дръмонд се наведе към Джоана. — Особено след като той не говори латински.
— А ти? — попита тя.
— Не. Латинският не е жив. Аз съм обикновен човек.
Тя го погледна саркастично.
— А аз съм Робърт Брус4.
Алисдър се присъедини към тях.
— Аз пък съм безимотен авантюрист.
— Ти си изтощен безимотен авантюрист. Веднага отивай да си лягаш — каза Дръмонд. — Приятна почивка.
Възбудата на момчето изчезна. Между сина и бащата премина някаква искра. Миг по-късно Алисдър отново се оживи.
— Мамо, ще ми разкажеш ли приказка?
Слава Богу, Бърти се изправи.
— Ела, момчето ми. Късно е и всички сме изморени.
Сякаш да потвърди, че е загубил интереса си към нея, Алисдър пожела лека нощ и стана от масата. Когато брат Джулиан също се извини и излезе, Джоана се изправи.
— Остани — Дръмонд сложи ръка на рамото й.
С нежно докосване той я задържа там, докато Евелин почисти масата, загаси огъня и излезе.
— Изпращам Суин в Испания, за да купи бик.
Сърцето й подскочи. Дали беше открил внимателно скритите й спестявания?
— Как ще платиш за бика?
Когато понечи да отговори, той наистина изглеждаше като вожд.
— Имам собствени средства.
— Не трябва ли лично ти да отидеш? Кой ще води ловците?
Той й хвърли ироничен поглед, сякаш искаше да каже: „За кого ме вземаш?“
— Според тебе аз мога да сваля елен с тъпа стрела от триста крачки.
Дали беше сгрешила? Тогава наистина беше имала добри намерения. Точно като Клеър. „О, скъпата ми сестра, помисли си тя, дали и твоето сърце е биело така бързо и си губела разума си в присъствието на този неустоим мъж?“
Чувствайки се като глупачка, Джоана забеляза, че той я гледа втренчено.
— Можеш ли да улучиш елен с тъпа стрела?
Той сви рамене.
— Не съм имал тази възможност, но бъди спокойна. В отсъствието на Суин ще осигурявам месо на масата. Няма да гладуваме.
— Ще спя спокойно, след като узнах това. Намери ли кон на Алисдър?
— Не. Ковачът каза, че Ред Дъглас притежава най-добрата стока. Бих искал да му пишеш и да му кажеш, че ще отидем да го посетим — ти, аз и Алисдър.
— Като семейство?
— Да. Нямам скрити други съпруги и синове.
За съжаление той нямаше дори и една съпруга.
— Освен това искам да обсъдим задълженията ти в зърно към Дъглас. Не е справедливо споразумението.
— Той ми даде назаем пари, когато нямах никакви.
— Според счетоводните книги, ти вече си му ги върнала дори с лихвите. Той се възползва от тебе.
Ако продължаваше да узурпира властта й, скоро щеше да бъде принудена да надзирава само портиера, готвача и Евелин.
4
Робърт (1274–1329) — крал на Шотландия от 1306 г., победил войските на Едуард II през 1314. Шотландия е призната за независима държава през 1328 г., а той — официално — за крал.