— И ботушите малко не ти отиват — продължи сержант Колън.
— Защо не? Ти си остана с твоите.
— Да, ама аз не изпълнявам ролята на пустинна роза. Луната на нечия привечерна наслада не се очаква да прави искри, като крачи по плочника.
— Принадлежали са на дядо ми и не възнамерявам да ги зарежа насред път, та някой да ми ги свие, и освен това няма да светя за наслада на хората, и туй то — отсече обидено Ноби.
Лорд Ветинари крачеше начело. Улиците вече се изпълваха с живот. Ал-Кхали предпочиташе да започва търговията в хладината на утрото, преди обедното слънце да изпепели пейзажа. Никой не обръщаше особено внимание на пришълците, въпреки че няколко души се обърнаха, за да позяпат ефрейтор Нобс. Кози и кокошки се разбягваха, когато групичката им преминаваше.
— Ноби, много внимавай за хора, които искат да ти продадат мръсни картички — предупреди Колън. — Чичо ми е бил тука веднъж и някакъв тип се опитал да му продаде комплект мръсни картинки за пет долара. Чичо ми се отвратил.
— Да, щот в Сенките можеш да ги намериш за по два долара.
— И той го каза. А на всичкото отгоре са били анкх-морпоркско производство. Опитват се да ни пробутват нашите собствени мръсни картички! Честно, това си е гнусотия.
— Добро утро, султане! — изрече любезен и някак си познат глас. — Новодошли сте в нашия град, доколкото виждам?
Тримата едновременнр се обърнаха към фигурата, която сякаш с магия се беше материализирала от една пресечка.
— Наистина — потвърди Патрицият.
— Знаех си! Всеки е нов в града ни тия дни. А днес, шах, е твоят щастлив ден! Аз съм тук, за да помогна! Отдалече си личи, че търсите нещо!
Сержант Колън се вторачи в новодошлия. Промълви замислено:
— Името ти ще да е нещо като… Ал-Джибла. Не греша, нали?
— Чували сте за мен, така ли? — весело каза търговецът.
— Нещо такова — бавно произнесе Колън. — Във всеки случай си ми… изненадващо познат.
Лорд Ветинари го избута настрани.
— Ние сме пътуващи артисти. Надяваме се да получим работа в двореца на принца… Дали не би могъл да ни помогнеш?
Човекът замислено се почеса по брадата, което накара различни дребни нещица да нападат в малките съдинки върху таблата му.
— Н’нам за двореца. Какво можете да правите?
— Занимаваме се с жонглиране, гълтане на огън, такива работи.
— Така ли? — учуди се Колън.
Ал-Джибла кимна към Ноби.
— А какво прави…
— …тя… — помогна му лорд Ветинари.
— …тя?
— Изпълнява екзотични танци — обясни Ветинари, докато Ноби се мръщеше иззад фереждето си.
— Доста екзотични ще да са — съгласи се Ал-Джибла.
— Направо да не повярваш.
Двама въоръжени мъже се бяха приближили междувременно към тях. На сержант Колън му прималя. В брадатите лица сякаш разпозна себе си и Ноби, които у дома всякога попадаха насред улично събитие с шанс да стане интересно.
— Жонгльори, значи? — попита единият. — Айде да ви видим малко да пожонглирате тогава.
Лорд Ветинари ги изгледа безизразно и се обърна към таблата, която висеше на кожен каиш от врата на Ал-Джибла. Сред останалите неидентифицируеми хранителни стоки се мъдреха няколко зелени пъпеша.
— Както желаете — каза той и си избра три от тях.
Сержант Колън стисна клепачи. След няколко секунди обаче отвори очи, защото единия от стражите каза:
— Да де, ама всеки го може само с три.
— В такъв случай бих помолил господин Ал Джибла да ми подхвърли още няколко — обади се Патрицият, докато зелените кълбета се носеха вихрено над главата му.
Сержант Колън отново затвори очи. След малко другият стражар каза:
— Седем е много по-добре. Обаче това са просто пъпеши.
Колън отвори очи. Клачианският стражар отметна настрана робата си. Отдолу пробляснаха половин дузина метателни ножове. Зъбите му светнаха в злорада усмивка. Лорд Ветинари кимна. За нарастващо удивление на Колън той като че изобщо не гледаше летящите пъпеши.
— Четири пъпеша и три ножа. Ако бъдете тъй добър да подадете ножовете на моята чаровна асистентка Бети…
— На кого? — каза Ноби.
— А? Защо не седем ножа?
— Любезни господа, това би било прекалено елементарно — възрази лорд Ветинари19. — Аз съм просто скромен жонгльор. Оставете ме да практикувам своето изкуство.
19
Жонгльорите биха могли да потвърдят, че жонглирането с еднакви предмети винаги е по-лесно отколкото смесицата от разнообразни форми и размери. Дори в случая с електрическите триони. Въпреки че, ако жонгльорът изпусне първия електрически трион, това ще е само началото на проблема му. Още няколко ще последват незабавно.