— Бети? — повтори Ноби, като се мръщеше изпод воалите си.
Три от плодовете се извиха в зелена дъга и тупнаха обратно върху подноса на Ал-Джибла. А стражарите наблюдаваха внимателно, и в представите на Колън — подозрително — преоблечената фигура на ефрейтора.
— Тя нали няма да започне да танцува? — осмели се да попита единият от тях.
— Няма! — сопна се Ноби.
— Ама обещаваш ли?20
Ноби сграбчи три ножа за дръжките им и ги измъкна от колана на мъжа.
— Аз ще ги подавам на негово… на него, Бети, бива ли? — каза Колън, осенен от внезапното прозрение, че запазването на Патриция жив най-вероятно е единственият начин да избягнат кратката цигара на слънце. Освен това с гърба си усещаше как край тях се събира тълпа от зрители.
— Към мен, моля те… Ал — кимна Патрицият.
Колън му подхвърли ножовете. Бавно и внимателно. Той се кани да намушка стражарите, помисли си. Това е трик. После тълпата ще ни разкъса на парчета.
Вихреният танц на предметите в ръцете на Патриция вече просветваше с металически отблясъци.
Тълпата замърмори одобрително.
— Малко е еднообразно — отбеляза Патрицият. Ръцете му затанцуваха в сложна хореография, която предполагаше, че китките му минаха една през друга поне два пъти.
Плетеницата от свистящи плодове и остриета се издигна високо във въздуха. Трите пъпеша тупнаха на земята, чисто срязани на половинки.
Трите ножа се забиха в прашната земя само на педя от сандалите на собственика им.
А сержант Колън вдигна глава към нещо нарастващо, зеленеещо се…
Пъпешът се пръсна, публиката прихна, но както смехът им, така и забавната страна на събитието някак убягнаха на Колън, който беше зает да изчовърква презряла пъпешова сърцевина от ушите си.
Инстинктът му за оцеляване проговори отново. Заклатушкай се неуверено, каза му. И Колън отстъпи тромаво назад, като махаше крака във въздуха. Падни тежко по задник, повели инстинктът. Той седна, като за малко не смаза някаква кокошка. Загуби достойнството си, пошепна инстинктът — от нещата, които притежаваш, с него ще можеш да се разделиш най-лесно.
Лорд Ветинари му помогна да се изправи.
— Животът на всички ни зависи от способността ти да се преструваш на тъп дебел идиот — прошепна той, докато нахлупваше феса на Колън обратно на главата му.
— Ама аз не съм много добър в преструването, сър…
— Чудесно!
— Да, сър!
Патрицият с един замах грабна три половинки пъпеш, пъргаво отскочи до близката сергия, на която една жена тъкмо подреждаше стоката си, и отмъкна едно яйце от кошницата й. Сержант Колън разтри очите си. Това не можеше да бъде… истина. Патрицият не прави такива неща…
— Дами и господа! Тук виждате яйце! А тук имаме три половинки пъпеш! Яйце — пъпеш! Пъпеш — яйце! Захлупваме яйцето с пъпеша! — дланите му се стрелнаха над трите половинки, като ги разместваха с невъзможна скорост. — Въртят се, въртят се — ето така! А сега — къде е яйцето? Какво ще кажеш ти, шах?
Ал-Джибла се ухили глупаво.
— Ми… тука, под левия пъпеш е… винаги там го крият.
Лорд Ветинари повдигна пъпеша. Масата под него беше напълно безяйчна.
— А ти, почитаеми стражнико?
— Трябва да е под средния пъпеш.
— Да, разбира се… о, боже, няма го.
Тълпата се съсредоточи върху последния пъпеш. Те бяха хора на улицата. Познаваха логиката на живота. Щом един предмет може да се намира под едно от три неща и вече се е оказало, че го няма под две от тях, следователно единственото място, където този обект няма да бъде, е под третото нещо. Само някой лековерен глупак би повярвал в подобна небивалица. Разбира се, че всичко беше трик. Винаги има някакъв трик. Но човек наблюдава, за да види дали номерът се изпълнява добре.
Лорд Ветинари въпреки всичко повдигна третия пъпеш и тълпата удовлетворено кимна. Естествено, че яйцето не беше отдолу. Много тъжен ден за уличните забавления би настъпил, ако нещата ставаха така, както се очакваше.
Сержант Колън знаеше какво предстои, защото през последната минута, минута и половина нещо лекичко го кълвеше по темето. Когато почувства, че е дошъл неговият ред, той повдигна тържествено феса си, за да открие малко жълто пухкаво пиленце.
— Някой да има случайно кърпичка? Опасявам се, че то току-що ми се изцвъка на главата.
Хората одобрително се засмяха, някои заръкопляскаха и — за изненада на Колън — в краката му звъннаха монети.
— И накрая — обяви Патрицият — прекрасната Бети ще ни изпълни екзотичен танц.
Тълпата потъна в мълчание. Някой от задните редици се прокашля притеснено:
— Колко трябва да й платим, за да не танцува?
20
Видът на ефрейтор Нобс би могъл да бъде описан по следния начин.
Един от по-маловажните закони на приказната вселена гласи, че всеки невзрачно изглеждащ мъж, който по някаква причина е трябвало да се предреши като жена, изведнъж става изключително привлекателен за различни иначе напълно нормални мъже, с изключително развеселяващи резултати, както твърдят древните свитъци.
В конкретния случай на вселенските закони им се налагаше да се преборят с ефрейтор Ноби Нобс. И те се предадоха.