— Наистина ли?
— Да, защо не. Най-хубавото нещо е бирата — обясни Ноби. — Но нищо не може да се сравни с добрата пура, особено ако ти я дадат безплатно.
— Ха!
Свекървата вдигна кошницата с пране и се отдалечи с достойнство. Повечето от по-възрастните жени я последваха. Останалите се разсмяха. Дори и разстроената Нетал се усмихна.
— Струва ми се, че тя нямаше точно това наум — каза Бана.
Под хорово кикотене тя се наведе към ухото на Ноби и му зашепна. Изражението му не се промени, но се втвърди.
— Ах, това ли?
Съществуваха обширни светове от познание, които Ноби само беше съзерцавал на картата, и все пак разбра за какво става дума. Разбира се, беше патрулирал в определени участъци на Сенките — онези, в които младите дами като че се навъртаха без някаква конкретна работа, а вероятно и настиваха заради леките си дрехи. Но тази част от полицейската работа в днешно време беше иззета от Гилдията на шивачките. Хората, които отказваха да се подчиняват на… е, не точно на Закона като такъв, а на, да речем, неписаните правила… каквито бяха определени от мадам Палм и нейния комитет от дами21 с богат опит, ставаха обект на внимание от страна на Мъчните лелки Млати и Сади, и често никой повече не ги виждаше. Дори господин Ваймс одобряваше тази форма на сътрудничество. Най-малкото намаляваше писането на отчети.
— O, да — смънка Ноби, все още взрян в някакъв вътрешен екран. Естествено, знаеше какво… — А, това ли — повтори. — Е, виждала съм това-онова.
Основно на картички, ако трябва да бъдем честни.
— Сигурно е прекрасно да имаш толкова свобода — предположи Бана.
— Хъм-м…
Нетал отново избухна в сълзи. Приятелките й запърхаха край нея.
— Не мога да разбера защо мъжете си позволяват да си тръгват така — каза Бана. — Моят годеник също замина.
— Мога да ви кажа защо, милички — изкряка една престаряла жена, приседнала край кладенеца. — Защото войната е по-хубава, отколкото да плевиш по цял ден пъпеши. По-хубаво е и от жена!
— Но там могат да ги убият!
— Казват, че е по-достойно да умреш в битка, отколкото да умреш в леглото си. — Устните й се разтегнаха в безъба усмивка. — Но има и приятни начини да умреш в леглото си, нали, Бети?
Ноби се надяваше червенината на ушите му да не прозира през воалите. Внезапно се бе сблъскал с бъдещето си. Десетпенсовото предсказание го зашлеви през лицето.
— ’Звинете ме — каза той. — Вие да не сте от Венчилия?
— Къде е тая Венчилия? — попита Бана.
— Нейде тъдява трябва да е. — Ноби добави с надежда: — Не е ли?
Нито едно лице не му подсказа, че е на прав път. Той въздъхна. Ръката му механично попипа зад ухото за фас, но се върна празна.
— Това ще ви кажа, момичета. Иска ми се да бях платила за десетдоларовата версия. Не ви ли иде понякога да седнете и да се разплачете?
— Сега изглеждаш по-тъжна дори и от Нетал — каза Бана. — Можем ли да те развеселим с нещо?
Ноби я гледа още няколко секунди, след което започна да хълца.
Всички се бяха вторачили в Колън, поднесли лъжиците с ориз до половината път към устите си.
— Наистина ли го чух да казва това? Мили боже! За какво ми е да се качвам на камила… та аз съм водопроводчик!
— Това е клоунът, който придружава оня жонгльор. Така мисля. Бедният човечец явно нещо не е наред.
— Искам да кажа, гадните камили плюят и освен това си е жив кошмар да ги накараш да качват по стълбите куфарчето с инструментите…
— Хайде-хайде, той не е виновен, покажете се малко състрадателни! — Човекът, който каза това, се прокашля неуверено. — Добро утро, приятелю. Бихме ли могли да те поканим да споделиш нашия кускус?
Сержант Колън се вторачи в чинията, след което потопи пръст в нея, извади го и го облиза.
— Хей, ама това е грис! Вие ядете грис! Ама това било просто обикновен гр… — той се спря и се покашля. — Да, вярно. Благодаря. Да имате ягодов мармалад?
Домакинът се спогледа с другарите си. Те свиха рамене.
— Не познаваме този ягод-_офф_ мар-_х_-ма-_х_-лад, за който говориш — внимателно каза той. — Ние предпочитаме да го ядем с агнешко.
Той подаде на Колън дълъг дървен шиш.
— O, трябва да имате ягодов мармалад! Когато бяхме деца, ние го разбърквахме в… и… — Той огледа лицата им. — Разбира се, това беше отдавна — в Ур.
Мъжете си закимаха с разбиране. Внезапно всичко им се изясни.
Колън звънко се оригна. От погледите, с които беше възнаграден, му стана ясно, че той единствен е чувал за този широко разпространен клачиански обичай.
— Значи така — подхвана той. — Къде е тия дни армията ви? Приблизително?
21
И господин Харис от клуб „Синият котарак“. Приемането му в комитета предизвика отначало доста разногласия в Гилдията, която можеше да разпознае конкуренцията от пръв поглед, но мадам Палм надмогна опозицията с аргумента, че неестествените актове са нещо съвсем естествено.