— Защо ни питаш, ти, Който-Си-Пълен-С-Газове?
— O, ние мислехме, че можем да изкараме малко пари, като позабавляваме войниците. — Колън беше извънредно горд от това си хрумване. — Нали знаете… малко усмивки, малко песни, никакви екзотични танци. Но за целта трябва да знаем къде се намират.
— Извини ме, дебели човече, разбираш ли какво ти говоря в момента?
— Да, много е вкусно, благодаря — налучка Колън.
— Ах. И аз така си мислех. Значи този е шпионин. Но чий шпионин?
— Така ли? Кой би взел такъв човек за шпионин?
— Анкх-Морпорк?
— О, моля ти се! Той вероятно се преструва, че е анкх-морпорски шпионин. Но там са изключително хитри.
— Така ли мислиш? Хора, които правят къри от нещо, което се нарича „прах за къри“, ти наричаш умни?
— Мислех, че може би е от Мунтаб. Те винаги са ни наблюдавали.
— И да се преструва, че е от Анкх-Морпорк?
— Ако ти се опитваше да се правиш на морпоркец, който се преструва на клачианец, нямаше ли и ти така да изглеждаш?
— Но за какво му е да се преструва, че е от Анкх-Морпорк?
— Хм-м… политика?
— Нека тогава викнем Стражата.
— Ти луд ли си! Вече разговаряме с него! Те ще ни разпитват!
— Разумно казано. Прав си.
Фейфал широко се усмихна на Колън.
— Чух, че цялата армия се била събрала на поход към Ен ал Самз ла Лейза — каза той. — Не обаждай обаче на никого.
— Така ли? — конспиративно зашепна Колън. Останалите мъже гледаха право напред с изненадващо безизразни физиономии. — Звучи сякаш е някакво много голямо място.
— O, грамадно е — каза съседът му от другата страна.
Останалите издадоха звуци, които малко наподобиха приглушен кикот.
— Далече ли е оттука?
— Не, съвсем наблизо е. Практически си седнал отгоре му — обясни Фейфал и сръга съседа си, чиито рамене се тресяха беззвучно.
— O, добре. Значи, голяма армия се е събрала?
— Доста голяма трябва да е, да.
— Чудесно. Чудесно. Хъм… някой да има моливче? Мога да се обзаложа, че имах едно в джоба си, когато…
От улицата пред таверната долетяха множество смеещи се женски гласове. Този звук винаги безпокои мъжете22. Посетителите подозрително занадничаха иззад лозовите филизи.
Колън и останалата част от тълпата се загледаха в групичката край кладенеца, като протягаха шии зад урната с асмата. Възрастна жена се търкаляше в прахта и се заливаше от смях, а другите, по-млади жени, търсеха опора една в друга.
Той чу една от тях да казва:
— И какво каза после той?
— Каза „Любопитно, никога не е правил така, когато аз съм го пробвал!“
— Да, вярно е — хълцаше възрастната жена. — Никога не е правил така!
— „Любопитно, никога не е правил така, когато аз съм го пробвал!“ — повтори Ноби.
Колън простена. Позна гласа и интонацията на ефрейтор Нобс в неговото настроение за разказване на истории, което можеше да овъгли дърво от десет крачки.
— ’Звинете ме — промърмори той и си запробива път към изхода.
— А чували ли сте тази за крал… за султана, който се страхувал, че жена му… че една от жените му… няма да му бъде вярна, докато той е на поход?
— Не сме чували нито една история като твоите, Бети! — пое си дъх на пресекулки Бана.
— Наистина ли? Е, аз знам поне хиляда и една такива. Както и да е, той отишъл да се посъветва със стария мъдър ковач, нали така, и той му казал…
— Бети, не можеш да разказваш историйки! — извика Колън толкова задъхан, сякаш беше сякъл дърва.
Ноби почувства промяната, мигновено настъпила в групичката му. Сега беше заобиколен от жени в присъствието на мъж. Тоест, на човек, за който им беше известно, че е мъж, поправи се сам. Няколко от тях се изчервиха. Преди като че не се случваше.
— И защо не? — заядливо попита Бети.
— Можеш да обидиш хората — несигурно обясни Колън.
— А, ние не се обиждаме, офенди — каза Бана с тихичък смирен гласец. — Смятаме, че историите на Бети са много… поучителни. Особено тази за човека, който влязъл в таверната с… много малък музикален инструмент.
— А-а, тая беше особено трудно да я преведа — възгордя се Ноби, — защото тука в Клач не знаят какво е пиано. Но се оказа, че имат някакъв струнен…
— И онази за човека с ръцете и краката в цимент също беше много хубава — каза Нетал.
— Да, те много се смяха, въпреки че звънците на входните им врати са със съвсем различна форма. Хей, ама защо си тръгвате…
Но групата вече се разпръскваше. Всяка от жените дигаше и понасяше ведрото си с вода. Сякаш внезапно си бяха спомнили, че имат много важна работа за вършене.