Те спряха да се боричкат на изхода и се върнаха в помещението.
— А, сержант — Лорд Ветинари се появи насреща им. — И ефрейтор Нобс. Леонардо всичко ли ви обясни?
— Не можете да ни карате да вършим това, сър! Би било същинско самоубийство! — каза Колън.
Патрицият сключи длани пред устните си, сякаш се молеше, и го изгледа замислено.
— Не. Не, струва ми се, че грешите. — Сякаш току-що беше стигнал до това заключение посредством решаването на поредица от сложни метафизически загадки. — По-скоро бих казал, че влизането в това нещо би било доблестно дело, което ще бъде възнаградено. Дръзнал бих дори да допусна, че отказът ще е самоубийствен. Но уважавам гледната ви точка.
Лорд Ветинари не беше як човек и дори напоследък се подпираше при ходене на абаносово бастунче. Никой не помнеше да е държал оръжие, но бегъл пристъп на прозрение увери Колън, че това не е успокоителна мисъл. Говореше се, че Патрицият е възпитаник на Гилдията на убийците, но никой не знаеше с какви оръжия са го учили да борави там. Изучавал различни езици… И когато се изправеше пред теб, беше изключително трудно да устоиш на погледа му.
Сержант Колън отдаде чест — винаги полезен жест в напрегната обстановка като сегашната — и изрева:
— Ефрейтор Нобс, защо още не си в… металното потъващо рибесто нещо?
— Сержант?
— Айде да те видя как се качваш по стълбичката, момко… Хоп хоп хоп…
Ноби се покатери нагоре и изчезна. Колън отново отдаде чест. Човек можеше да отгатне колко е притеснен сержантът по качеството на жеста. С последния можеше да се нареже хляб.
— Готови за отплуване, сър — изрева той.
— Много добре, сержант. Вие демонстрирате именно тези изключителни качества, от които имах нужда…
— Ей, сержант — разнесе се металически глас откъм корема на рибата. — Тука е пълно с вериги и зъбни колела. За к’во ли служи всичкото туй?
Големият винт отпред се завъртя със скърцане.
Леонардо се подаде иззад рибата.
— Мисля, че всички можем да се качваме вече. Запалих свещ, която ще прегори въжето, а то ще освободи тежестите, които придържат колесника.
— Ъ-ъ… ами как се нарича това нещо? — попита Колън, докато следваше Патриция нагоре по стълбичката.
— Ами, тъй като се потапя в морските дълбини, аз винаги съм го наричал Устройство-За-БезопасноСлизане-Под-Водата, — отговори Леонардо зад гърба му15. — Но по-често мисля за него просто като за „Лодката“.
Той се протегна и затвори люка.
След още няколко мига всеки случаен слушател би чул механичните шумове на резета, пъхнати по местата им.
Свещта прегори въжето и то освободи тежестите, които придържаха колесника. Отначало бавно, после по-устремно лодката се плъзна надолу по релсите и потъна в тъмните води, които след секунда две се сключиха над нея с глухо „блоп“.
Никой не обърна внимание на Ангуа, когато тя изприпка нагоре по трапа в кораба. Важното е, мислеше си тя, да изглеждаш, сякаш си у дома си. Никой не би се занимавал с едро куче, което май знае накъде е тръгнало.
Хората се суетяха на палубата по характерния за не-мореплавателите начин — неуверени какво трябва да правят и кога да не го вършат. Някои от най-хладнокръвните вече си бяха заградили миниатюрни лагерчета, обозначавайки с бохчи и вързопи малки късчета частна собственост. Напомняха на Ангуа улуците, боядисани в два цвята от двете страни, и разграфените дворове на Улицата на отмъкнатите монети. Просто друг начин да се издълбае бразда в пясъка. Това е Мое, онова е Ваше. Престъпи Моето и ще си получиш Заслуженото.
От двете стани на вратата към каютите бяха застанали стражи. Не им беше наредено да спират кучета.
Миризмите водеха надолу по стълбите. Подушваше други кучета и силен аромат на карамфилче.
Вратата в края на тясно коридорче стоеше открехната. Тя я побутна с нос и погледна вътре.
Кучетата се излежаваха върху килимче на едната страна на просторна каюта. Други кучета вероятно биха я залаяли, но тези само извърнаха изящните си глави към нея и я изгледаха иззад дългите си носове.
Тясното легло зад кучетата беше наполовина закрито с копринена завеса. 71-часовия Ахмед се беше надвесил над него, но се обърна веднага. Озърна се към двете кучета и я изгледа озадачено. След което, за нейна изненада, седна на пода пред нея.
— А ти чия си? — попита на перфектен морпоркски.
Ангуа размаха опашка. В леглото лежеше някой, тя можеше да го подуши без проблем. Челюсти, способни да прегризат гърло, позволяват да се чувстваш спокоен в повечето ситуации.
Ахмед я погали по главата. Твърде малко хора са правили подобно нещо с върколак, без след това да молят други хора да им нарязват хапките, но Ангуа бе свикнала да се владее.
15
Измислянето на добри имена беше, странно защо, област, в която геният на Леонардо да Куирм внезапно пресъхваше.