6. Виж Адитите, Васавите, и Рудрите и двамата Ашвина, Марутите — виж много невидяни нивга чудеса, Бхарата.
7. Виж целия тоз свят, движещ се и неподвижен, събран във мойто тяло, Гудакеша, — и всичко друго виж, което пожелаеш.
8. Не можеш ти обаче мен да видиш със зрението твое, затуй око ти давам дивно — виж царствената моя йога.
Санджая каза:
9. Като каза тъй, царю, Хари, на йогите владетелят велик, пред Партха своя висш и царствен облик изяви.
10. С усти, очи безбройни, с много дивни гледки, със накити неизброими, дивни, със вдигнати безчет божествени оръжия.
11. С гирлянди дивни и дрехи обкичен, със благовония божествени намазан, всеудивляващ и сияен, безкраен, с лица, обърнати навред.
12. Ако във небето изведнъж се появи блясъкът на хиляди слънца, това ще заприлича на блясъка на тази велика същност.
13. Видя Пандавът там — на бога на боговете в тялото — събрана цялата вселена, от безбройни части състояща.
14. Тогава, от почуда вкаменен, с коси изправени, склони глава пред бога Дхананджая и заговори със сключени ръце.
Арджуна каза:
15. Виждам всички богове във твоето, о, боже, тяло, също милиарди същества, бога Брахма в трон от лотос, мъдреците всички и божествените змии.
16. Със множество ръце, кореми и усти, очи, съзирам теб навред със безпределен образ — ни край, нито среда, нито начало твое виждам, о, боже вишен, о, върховен образ!
17. Съзирам теб с корона, жезъл, диск, страхотна светлина навсякъде излъчващ. За гледане си мъчен, блестящ навсякъде неизмеримо с жарта на огъня и слънцето.
18. Ти си нетленният върховен, за познаване достоен, ти на таз вселена си съкровището висше, ти безсмъртният пазител си на дхармата извечна, ти си духът изконен, мисля аз.
19. Без начало, среда или край, мощен безпределно, безбройнорък, със слънцето и месеца като очи, аз виждам теб. Устата ти е жарък огън, със блясъка си ти вселената изгаряш.
20. Между небето и земята пространството изпълнено е с тебе само във всичките посоки. Като съзират твоя чуден, страшен облик, треперят в ужас трите свята, о, велика същност!
21. И множествата богове във тебе влизат — някои във страх — със сключени ръце възкликват :"хвала", тълпи от мъдреци велики почест ти въздават със прекрасни химни.
22. Рудрите, Адитите, Васавите, Садхите, и Вишвите, двамата Ашвина и Марутите, духовете на предците, множества гандхарви, якши и асури, сиддхи — всички тебе гледат изумени.
23. Твоят облик величав като съзрат — с уста, очи безкрай, о, мощноръки, със множество ръце, бедра и стъпала, с кореми, със безбройни зъби страховити — треперят в ужас световете, и също аз.
24. Докосващ се до небесата, сияен, многобагрен, с усти отворени широко, с очи блестящи и огромни — щом такъв те видя, душата ми изтръпва и не намирам смелост, ни покой.
25. Твойте страшни ти зъби и усти щом видя, на огъня на разрушението подобни, посоките обърквам и нямам мира. Смили се, о, бог на боговете, убежище на световете!
26. Онези синове на Дхритаращра, с тълпите на владетелите земни и Бхишма, Дрона, сина на Сута и също наште пълководци
27. стремглаво влизат в твоите уста със страшни зъби — зрелище ужасно — а някои, между зъбите вклещени, са със глави на сол разбити!
28. Тъй както многобройните потоци на речните води към океана бягат, така и тез герои земни в пламтящите усти навлизат.
29. Тъй, както в огъня пламтящ пеперудите влитат, към гибел устремени, тъй също за гибелта си влизат световете във твоите усти със бяг.
30. Ти близваш и поглъщаш световете всички с усти пламтящи. Вселената изпълваш цялата със блясък, лъчите твои страшни я изпепеляват, о, Вишну!
31. Открий ми кой си ти със тоз ужасен облик! Поклон пред теб, о, властелин на боговете, смили се! Да узная аз желая тебе, изначални, защото твойта същност не познавам.
Шри Бхагаван каза:
32. Времето велико аз съм, на световете гибел носещ; израснал космоса да разруша. Дори без твоята намеса не ще живеят тези, строени в двете армии враждебни.
33. Затуй стани и слава извоювай, враговете като победиш; на царство неоспорвано се радвай. От мен са вече те убити, ти само инструмент ще бъдеш, о, Савясачин.
34. Дрона, Бхишма, Джаядратха, Карна, също други смели войни от мене вече са убити. Не се страхувай, бий се и в битката ти враговете си ще победиш.
Санджая каза:
35. Щом на Кешава чу речта, със сключени ръце, треперещ, венценосният отново и отново дълбоко поклони се, към Кришна с глас от страх треперещ заговори.
Арджуна каза:
36. Наистина, о, Хришикеша, като те слави, светът се радва и се възхищава, ракшасите във ужас се разбягват, а множеството съвършени се прекланят.
37. И как пред тебе да не се покланят, о, велика същност, по- велик от Брахма, първопричина, безконечен, господар на боговете, убежище на космоса. Ти си неизменното и битието и небитието, и онова, което е над тях.