25. Други пък, това като не знаят, чуват го от някого и практикуват също — те преминават отвъд смъртта дори, към чутото щом се придържат.
26. Каквото същество да се роди — подвижно или пък неподвижно, знай, че то е от единението между полето и познавача на полето, о, Бхаратаршабха.
27. Този наистина вижда, който вижда върховния бог във всички същества обитаващ, сред унищожимото неунищожим.
28. Като вижда навсякъде еднакво пребиваващ бога, не разрушава той аза чрез аза и стига върховната цел.
29. От материята само действията се извършват всички — който така вижда и аза съзира бездеен, той наистина вижда.
30. Когато види целия безброй на съществата, разпространяващ се, опиращ се в едно единствено, той става Брахма.
31. Безначален, без свойства, върховният аз не изчезва, макар че в тялото живее, Каунтея. Той всъщност не действува и не се привързва.
32. Както пространството всепроникващо не се измърсява, защото фино е, така и азът в тялото не може да се измърси.
33. Както слънцето целия свят осветява, така господарят един на полето полето цялото огрява, о, Бхарата.
34. Който вижда разликата между полето и познавача на полето с окото на познанието, и също освобождението от материята на съществата, той във висшето достига.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва тринадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ МЕЖДУ ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Шри Бхагаван каза:
1. Отново ще ти обясня за мъдростта, от всички мъдрости най- висша, със знанието на която достигнали са мъдреците върховно съвършенство.
2. В тази мъдрост убежище намерили, достигнали единство с мен — при сътворението те не се пораждат, нито при разрушението страдат.
3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества.
4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ.
5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател.
6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни.
7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея.
8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост.
9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността.
10. Щом надделее над раджа и тама, саттва взема връх; раджа преобладава, щом саттва и тама са покорени, а тама е властна, когато саттва и раджа са слаби.
11. През всичките врати на тялото когато на мъдрост блясъкът сияе, знай че саттва връх е взела.
12. Алчност, дейност, страст към дело, неспокойствие, желание са породени, щом раджа е силна, о, Бхаратаршабха.
13. Мрак, бездействие, небрежност и заблуда — те възникват щом тама е надделяла, о, радост за потомците на Куру.
14. Когато въплътеният смъртта посреща и саттва е най-силна, тогава той достига световете чисти на познавачите на висшето.
15. В раджа щом смъртта го стигне, той ражда се сред тези, които са към делото привързани; а в тама щом умре, той на безчувствените във утробите се ражда.
16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама.
17. От саттва знание се ражда, от раджа алчност произлиза, а тама пък твори небрежност, невежество, а също и заблуда.
18. Които в саттва пребивават, нагоре се изкачват, стоящите във раджа по средата си остават, а тези, които в свойството най-ниско пребивават — в тама — те надолу слизат.
19. Когато виждащият не съзира друг действуващ, а само трите свойства и знае мойта същност, която е над тях, към нея той отива.
20. Над трите свойства щом премине, от които тялото е произлязло, въплътеният от раждане и смърт, нещастие и старост се освобождава и безсмъртие достига.
Арджуна каза:
21. Какви са белезите, боже, на тези, които трите свойства са преодолели? Как те постъпват и как над трите свойства преминават?
Шри Бхагаван каза:
22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват,
23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние,