7. Действието и бездействието хората не знаят демонични, нито чистота, нито правилното поведение, нито истина във тях ще видиш.
8. Без правда, без опора те света представят, без управител върховен, и че всичко от сливане чрез похот е родено.
9. Този възглед те поддържат, с разрушено себе, със слабосилен разум, и идват със дела ужасни като врагове да разрушат света.
10. В страсти пребивават ненаситни, с лицемерие, високомерие и арогантност пълни. От заблуда неверни идеали те поддържат и действуват с нечисти мисли.
11. Обхванати от грижи неизмерни, които свършват само със смъртта им, удовлетворението на страстта за висша цел те смятат, убедени са, че е така.
12. На надежди от хиляди въжета омотани, отдадени на страст и гняв, за утоляване на страстите се борят, натрупвайки богатства чрез нечестни средства.
13. „Това аз днес спечелих, това желание ще утоля; това е вече мое, а това ще бъде мое утре!“
14. "Този враг убит е вече, и другите аз също ще убия! Аз съм богът, аз се наслаждавам! Аз съм съвършен, всесилен и щастлив! "
15. „Богат и благороден аз съм, кой друг е като мен? Ще жертвувам и ще дарявам, ще се радвам!“ — така си казват обърканите във заблуда.
16. Забъркани във мисли много, оплетени във мрежа от илюзии, привързани към утоляване на страстите, те падат в ада гнусен.
17. Себелюбиви и инати, високомерни, отровени с богатство, противно на писанията, те жертвуват за показ само.
18. От егоизъм, горделивост и насилие, страст и гняв са обладани. Тези злобни хора мен мразят и в телата свои и в другите тела.
19. Те са зли, жестоки, най-долни от хората в света и аз ги хвърлям само в демоничните утроби.
20. Поставени в утроби демонични, глупавите от раждане към раждане не ме познават нивга, Каунтея и падат още по-надолу.
21. На този ад вратите тройни са и водят до погубване на аза — страст, гняв и също алчност — и затова те трябва винаги да се избягват.
22. От тези три врати на тъмнината освободен, о, Каунтея, човек извършва туй, което е добро за аза и така постига онази висша цел.
23. А който на писанията препоръките отхвърля и действува, от страстите подтикван, той не постига съвършенство, ни щастие, нито целта върховна.
24. Затова писанията авторитет за теб да бъдат за онова, което трябва и не трябва да се прави. И като знаеш какво е казано във тях, ти ще изпълниш своя дълг в света.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва шестнадесета глава, наречена ЙОГА НА РАЗЛИЧАВАНЕ МЕЖДУ ДИВНИТЕ И ДЕМОНИЧНИ КАЧЕСТВА.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Арджуна каза:
1. Които, като пренебрегват правилата на писанията, жертвоприношения извършват с вяра, какво е състоянието им, о, Кришна, саттва, раджа или пък тама?
Шри Бхагаван каза:
2. Три вида е вярата на въплътените, на същността им съответна — саттвична, раджасична, тамасична. Чуй за тях.
3. Според същността на всеки вярата е, о, Арджуна. Човекът всъщност е това, което неговата вяра е.
4. Саттвичните почитат боговете; раджасичните почитат якшите и демоните — парите и властта, а тамасичните почитат духове и призраци природни.
5. Които хора не според писанията жестоки въздържания извършват от лицемерие и егоизъм, от страсти и желания обзети,
6. лишени от съзнание, те частите на тялото измъчват и мен, във тялото живеещ. Знай, че те са с демонична същност.
7. Дори храната, която вкусна е за хората различни, и жертвоприношенията и въздържанията и даровете — те пак три вида биват. Чуй за различията техни.
8. Храната, удължаваща живота, чистотата, силата и здравето, щастието, радостта; която сочна, маслена, хранителна и вкусна е, от саттвичните се предпочита.
9. Храна, която е горчива, кисела, солена и гореща, лютива, суха, прегоряла — от раджасичните се предпочита и предизвиква болки, болести и жажда.
10. Която е престояла, гнила, развалена, вкисната, нечиста — от тамасичните се предпочита.
11. Когато без желание за плодове, според закона жертвоприношение се прави, с вяра, че така е нужно — то е саттвично.
12. За плодовете щом се прави или от суета, о, най-добър от потомците на Бхарата, това жертвоприношение е раджасично.
13. Когато не е според закона, без раздаването на храна, без пеене на химни, без дарения се прави — това е тамасично жертвоприношение.
14. Почитане на боговете, на два пъти родените, на учителите и на мъдреците, чистота и честност, целомъдрие и неувреждане — въздържание на тялото се назовават.
15. Не причиняваща раздори реч — истинна, приятна и полезна, и изучаване на Ведите — на речта въздържание нарича се това.