16. Спокойствие на ума, доброта и мълчание, самоконтрол, душевна чистота — това на ума нарича се въздържание.
17. Със вяра висша щом се практикува въздържанието тройно от човек, без жажда за плодовете, твърдо — то саттвично се нарича.
18. Когато въздържание се практикува лицемерно, заради слава, уважение и почит, то раджасично се нарича и е нестабилно и нетрайно.
19. От глупост и инат, чрез самоизмъчване когато се извършва жертвоприношение, за да се навреди на някой друг — то тамасично се нарича.
20. Когато се дарява без да се очаква нещо във замяна, защото негов дълг е да дари, и дадено във подходящо място, време и на достойна личност — това дарение саттвично е.
21. Когато с мисъл за отплата се дарява, или за бъдещи облаги, или пък неохотно — то е раджасично.
22. В неподходящо място и момент, или на недостойна личност щом се дава без уважение, обидно — това дарение е тамасично.
23. ОМ ТАТ САТ — това е символът трикратен на Брахма. Брахманите, Ведите и жертвоприношенията чрез него нявга бяха сътворени.
24. Затуй с изричане на ОМ дела на жертва, дарение и въздържание се почват винаги според писанията на познаващите Брахма.
25. ТАТ — като се произнася, без желание за плодове дела различни на жертва и на отречение, дарения извършват се от жадните за освобождение.
26. Със значение „осъществяване“ и „благотворност“ се употребява САТ. Благоприятна за делото е тази дума САТ, о, Партха.
27. Постоянството във жертва, във отричане, във даване, наричат САТ, и също всички действия заради върховното пак САТ се назовават.
28. Без вяра щом се жертвува или дарение и въздържание се върши, то АСАТ се именува, о, Партха. То не дава нищо нито тука, ни отвъд
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва седемнадесета глава, наречена ЙОГА НА ТРИТЕ ВИДА ВЯРА.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Арджуна каза:
1. За отричането, о мощноръки, подробно истината искам аз да зная, Хришикеша, и за останалото също, о, Кешинишудана.
Шри Бхагаван каза:
2. Отказването от действия желани отричане наричат мъдреците, а отказването на всичките дела от плодовете оставяне разумните наричат.
3. Действието трябва да се изостави като зло — тъй казват някои мислители, а други пък — че да се отхвърля делото на жертва, дар и покаяние не трябва.
4. Заключението мое за оставянето чуй сега о, най- добър от потомците на Бхарата. Оставянето, о, първи сред мъжете, три вида бива.
5. Дела на жертва, дар и покаяние не трябва да се изоставят. Да се извършват трябва, защото жертвата, дарът и покаянието очистителни са за мъдреците.
6. Ала дори делата тези без обвързване, като се отхвърлят плодовете да се извършват трябва — това, о, Партха, е твърдото ми убеждение.
7. На задължителните действия отхвърлянето неподходящо е. Поради заблуда щом се изоставят — това оставяне се определя като тамасично.
8. Тоз, който делото отхвърля поради страх от телесно неудобство, със мисъл „болезнено това е“ , той раджасично изоставяне извършва и не получава на оставянето резултата.
9. „Да се извърши трябва“ — щом с тази мисъл предписаните действия се изпълняват, о, Арджуна, като се остави привързаността и плодовете — това отричане е саттвично.
10. От неприятно действие не се отвръща, нито към приятно се привързва отреченият, в чистотата установен мъдрец, от всичките съмнения освободен.
11. За въплътения не е възможно напълно действията да остави; но изоставил плодовете на делата, той отречен се нарича.
12. Нежелани, искани и смесени — три вида са за неотречения на делата плодовете, но за отречения никакви не съществуват.
13. Петте причини, мощноръки, за извършването на делата според Санкхя, от мене чуй.
14. Тялото или опората, деецът, сетивата разни, различните енергии и петата — съдбата.
15. Чрез тялото, речта или ума, човек каквото действие и да извършва — правилно или пък не — причина тези пет са.
16. И затова тоз, който поради непробуденост на разума за деец единствен аза смята, той истината не съзира и е с разсъдък замъглен.
17. Който не мисли, че действува, чийто разум незамърсен е, дори и да убие тези хора, той не убива, нито се обвързва.
18. Познание и познаваемо, а също и познаващ са тройния подтик за дейност, а средство, действие и действуващ на делото са тройната опора.
19. Познанието, действието и дееца три вида са според свойствата различни — в науката за свойствата така се казва. Чуй за тях.
20. Познанието, чрез което във всички същества реалност нерушима и единствена се вижда — неделима в своята многообразност — това познание саттвично е.