21. Различни всички същества което знание съзира поради тяхната отделност и различен вид — то раджасично е.
22. А това, което е привързано към обект единствен — като че той е цялото — без причина, без познаване на истината, половинчато — това познание се нарича тамасично.
23. Действие, което е предписано и без привързване, без страст или омраза се извършва, без желание за плодове — то саттвично се нарича.
24. Щом за утоляване на страсти, с егоизъм дело се извършва, с напрежение голямо — то раджасично се нарича.
25. Като последица когато има загуба и нараняване; от заблуда, без оглед на възможностите предприето дело тамасично се нарича.
26. От привързаност освободен, неегоистичен, решителен и действуващ охотно, еднакъв във успех и неуспех — такъв деец саттвичен се нарича.
27. Страстен, за плодовете жаден, алчен, жесток, нечист деец, поддаващ се на радост и на мъка — раджасичен се нарича.
28. Деецът несъсредоточен, вулгарен, твърдоглав, измамен, злобен, мързелив, отчаян, муден — тамасичен се нарича.
29. На разума и на упоритостта чуй за трите вида според белезите техни. Подробно ще ти обясня, о, Дхананджая.
30. Действието и бездействието, достойното и недостойното, страха и безстрашието, обвързването и свободата който знае — този разум, Партха, саттвичен е.
31. От който правилното и неправилното, което трябва и не трябва да се прави погрешно се разбира — този разум, о, Арджуна е раджасичен.
32. Неправилното за правилно тоз който мисли, във мрак забулен и всичките неща за техните обратни смята — този разум, Партха, е тамасичен.
33. Упоритостта непоклатима, при която чрез йога се контролират дейностите на ума, праната и сетивата — тя е саттвична, Партха.
34. А чрез която човек към дълг, наслада и богатство се придържа, о, Арджуна, поради привързаност и от желание за плодове — тази упоритост, Партха, е раджасична.
35. При която не се отказва глупавият поради сънливост, страх, мъка, отчаяние и горделивост — тази упоритост, Партха е тамасична.
36. На удоволствието сега за трите вида чуй от мене, о, Бхаратаршабха, на което човек чрез практика се радва и със сигурност от страданията се освобождава.
37. Което първо е като отрова, а накрая става мед — то саттвично се нарича, родено от ясното разбиране за аза.
38. Което от контактите на сетивата с обектите родено е, в началото е мед, а в края на отрова се превръща — то е раджасично.
39. Което пък в началото и в края заблуда е за аза, възникващо от сън, леност и нехайство — то тамасично се нарича.
40. Няма на земята или в небето, измежду боговете даже същество, освободено от трите свойства, от материята породени.
41. На брахманите, кшатриите, вайшите и шудрите, о, Парантапа, задълженията определени са от свойствата на собствената им природа.
42. Спокойствие, самоконтрол, въздържане и чистота, прощаване, правдивост, и още мъдрост, знание и вяра са делата за брахмана, определени от собствената му природа.
43. Героизъм, мощ и твърдост, ловкост, неизбягване на битка, великодушие и царственост делата са за кшатрия от собствената му природа отредени.
44. Земеделие, отглеждане на крави и търговия са делата за вайшя, от собствената му природа отредени. Дела на служба са за шудрата определени от собствената му природа.
45. На своите дела отдаден, съвършенството човек постига. Чуй как придобива съвършенство, който на делата отредени е отдаден.
46. Този, от когото е началото на съществата; който всичко туй изпълва — с извършването на своите дела човек почита него.
47. По-добре е собствената Дхарма да се следва, макар и лошо, а не да следваш чуждата отлично. Щом се изпълняват действията, отредени от свойта собствена природа, не се извършва грях.
48. Делата, за които е човек роден, о, Каунтея, макар и неприятни, не трябва да се изоставят. Защото всички начинания от зло обгърнати са както огънят от дим.
49. Чийто разум е непривързан в нищо, себе си надмогнал, чийто желания са отлетели, постига чрез отричането съвършенство висше на свобода от действие.
50. Съвършенството постигналият как достига Брахма накратко чуй от мен, о, Каунтея, който висшето стъпало на мъдростта е.
51. Със разум чист, съединен, твърдо себе си контролиращ, отречен от звуците и другите обекти на сетивата, отказал се от обич и омраза,
52. в усамотение живеещ, леко хранещ се, речта, тялото, ума си подчинил, в съсредоточеност и съединение винаги установен, безпристрастен,
53. насилието, егоизма, надменността, страстта, гнева и алчността оставил, несебичен, умиротворен, той годен е да стане Брахма.