21. Себе си, ума си покорил, желание за придобивки изоставил, извършващ работата само с тялото, той грях не върши.
22. Задоволен с това, което от самосебе си му идва, над двойките противоположности, от завистта освободен, в печалба и във загуба еднакъв, макар да действа, той не се обвързва.
23. Този, който привързаността е надделял, свободен, със съзнание във мъдростта установено, действията като жертва изпълняващ — изчезват всички негови дела.
24. Жертвата е Брахма, маслото е Брахма и огънят е също Брахма. Принасянето пак чрез Брахма става и Брахма също се достига от онзи, който при всяко дело в Брахма е съсредоточен.
25. Жертва на боговете йоги някои извършват. Други самите себе си чрез жертвата на Брахма се принасят.
26. Слуха и сетивата други йоги във огъня на съсредоточеност изгарят, а трети звука и всичките обекти на сетивата изгарят в пламъка на сетивата.
27. Други изгарят всичките дела на сетивата и всички действия на праната във пламъка на йога на съсредоточеност във аза, от мъдростта запален.
28. Жертвуват богатство някои, аскетизъм и практика на йога посвещават, а други жертвуват обети на изучаване и знание.
29. Някои изгарят прана във апана и апана в прана. Задържайки движението на прана и апана, те пранаяма практикуват.
30. Други храненето управляват и изгарят праните във праните. Познаващи жертвуването, всички те с жертвата изгарят греховете.
31. Които хранят се с остатъци от жертвата, безсмъртие донасящи, вечния Брахма достигат. Не е за тези, които жертва не принасят този свят, а другия още по-малко, о, най-добър от потомците на Куру.
32. Такива жертвоприношения подробно са описани във Ведите. Знай, че всички те от действието са родени, и ще се освободиш.
33. Жертвоприношение на мъдрост по-добро е от жертва на имоти светски, о, Парантапа. Всички действия във мъдростта завършват, Партха.
34. Покланяй се, служи и питай мъдреците, истината зрящи, и в знанието ще те посветят.
35. Това щом знаеш, не ще изпаднеш отново във заблуда, о, Пандава. Със тази мъдрост ще съзреш във аза всички същества и после — мен.
36. Дори от всички грешници ти най-голям да бъдеш, със лодката на знанието само ще преплуваш всички грехове.
37. Тъй както огънят пламтящ дърветата изпепелява, о, Арджуна, така на знанието огънят изпепелява всичките дела.
38. Като знанието свято, няма друго в този свят. Който в йога е установен, с времето ще го намери в аза.
39. Погълнат в него, преданият, контролиращ сетивата, спечелва знанието и така достига мир върховен.
40. Невежият, безверният и колебаещ се пропадат. Щастие за колебливия ни в този свят, ни в другия не съществува.
41. Делата не обвързват, Дхананджая, този, който действията е отдал на йога, съмненията чрез знанието е унищожил и е установен във аза.
42. Затуй със меча на знание за аза убий гнездящото се във сърцето от незнание родено колебание, установи се в йога и стани, Бхарата!
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва четвърта глава, наречена ЙОГА НА МЪДРОСТ, ДЕЛО И НЕОБВЪРЗВАНЕ.
ПЕТА ГЛАВА
Арджуна каза:
1. Отричането от делата, Кришна, и също йога хвалиш ти. Кажи ми твърдо това от тези две, което по-добро е.
Шри Бхагаван каза:
2. Отричането и на действието йога — от двете всяко най-висше щастие донася. Обаче по-висока от отричането от делата е Карма Йога.
3. Знай, този е завинаги отречен, който ненавист не изпитва, нито пък желание. От двойките противоположности освободен, той бързо се избавя от обвързване.
4. Санкхя и йога за различни невежите, не умните представят. Който във едната е установен, на двете получава плодовете.
5. Там, където чрез санкхя се отива, дотам и йога стига. Едно във санкхя и във йога който вижда, той истината вижда.
6. Но отреченост, о, мощноръки, без йога трудно се постига. Съединен чрез йога, мъдрецът в Брахма бързо стига.
7. Съединен чрез йога, чист във своя аз, със покорено себе, надвил на сетивата, чийто аз на всички същества е азът — дори да действува, той не е обвързан.
8. „Нищо аз не правя“ — съединен, познаващият истината така да мисли трябва — като вижда, чува, пипа, помирисва, храни се, върви, сънува, диша,
9. като говори, дава взема, отваря и затваря — като оставя сетивата с техните обекти да взаимодействат.
10. Към този, който, оставил привързаността, делата върши и на Брахма ги отдава, не се прилепва грях, тъй както към лотоса — вода.
11. Докато действуват със тяло, ум, разум и сетива дори, йогите пречистват аза, изоставили привързаността.