12. Отхвърлил плодовете, съединеният постига устойчив мир, а несъединеният, към делата заради резултата им привързан, в зависимост попада.
13. В ума си от всичките дела отречен, себевладеещият въплътен щастливо пребивава в града със девет порти, без да действува и без действия да причинява.
14. Този управител не сътворява за хората ни задължения, нито дела, нито привързаност към техни плодове — а неговата Мая това извършва.
15. Вездесъщият ничий грях не приема, нито добродетел. Объркани са съществата, защото знанието от незнание прикрито е.
16. В които незнанието от знание е разрушено, в тях знанието като блестящо слънце висшия огрява.
17. В които разумът такъв е, такъв е азът, на това отдадени, които убежище потърсили са в него, изчистват греховете си със знание и стигат там, откъдето никой не се връща.
18. Едно и също виждат мъдрите във брахман образован и смирен, във крава, в слон, във куче и във просяк.
19. Още тук дори от този е победен светът, умът на който в равновесие стои. Безгрешен, към всичките еднакъв е Брахма, затова той в Брахма пребивава.
20. Не бива да се радваш, удоволствие когато получаваш, не бива да скърбиш, когато страдаш. Който със стабилен разум е, незаблуден и знаещ Брахма, във Брахма пребивава.
21. Азът, към насладите отвънка непривързан, щастието придобива, което е във аза. Този аз, съединен със Брахма постига вечно блаженство.
22. От външните контакти породени, непостоянни и носещи страдания са радостите, о, сине на Кунти; не търсят мъдрите наслада в тях.
23. Който тук дори, преди от тялото да се освободи, успее напора на гняв и страст да спре, той съединен е и щастлив човек.
24. Тоз, който в себе си щастлив е, в себе си се наслаждава и вътре в себе си съзира светлина, този йога, съединявайки се с Брахма, тъждествен с Брахма става.
25. Тъждественост със Брахма постигат мъдреците с разрушени грехове, съмненията хвърлили, чийто ум от аза подчинен е; които на добруването на всички същества са се отдали.
26. От гняв и страст освободени, овладели си ума, тези отшелници, познаващи аза, постигат бързо тъждественост със Брахма.
27. Оставяйки отвън обектите на сетивата, погледа между веждите спрял, на прана и апана хода в ноздрите като прекъсва,
28. със подчинени сетива, ум и разсъдък, мъдрецът, към освобождение насочен, лишен от страсти, страх и гняв, завинаги свободен става.
29. Мен знаещ, като приемащ жертвите, а също и усилията; на всички светове като владетел и доброжелател на всички същества — той мир постига.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва пета глава, наречена ЙОГА НА ОТРИЧАНЕ ОТ ДЕЙСТВИЯТА.
ШЕСТА ГЛАВА
Шри Бхагаван каза:
1. Този, който без упование във плодовете делата върши, които трябва да извършва — той е отречен и той е йога, не онзи, който огън жертвен не запалва и обреди не изпълнява.
2. Това, което е отреченост, то йога се нарича, така го знай, Пандава. Наистина, не става никой йога, щом от въображенията си не е отречен.
3. За мъдрия, йога започващ, се казва, че средство са делата. А който е йога постигнал, за него казва се, че средството е недеяние.
4. Щом нито към обектите на сетивата, нито към делата се привързва, тогава изоставилият въображенията всички установен във йога се нарича.
5. Нека той чрез аза аза да издига, никога чрез аза аза да не сваля, защото азът на аза е приятел и азът на аза сам е враг.
6. За този азът е приятел, който аза със аза победил е; когато азът е непобеден, тогава азът негов враг е.
7. Аза победил, постигнал мир, установен е вече той във аза висш във студ и пек, във удоволствие и мъка, във уважение и във позор.
8. Комуто азът със мъдрост и със знание задоволен е; който е непоклатим и сетивата победил, съединен наричат йога, отнасящ се еднакво към глина, камък и злато.
9. А чийто разум е еднакъв между приятели, другари, врагове и безучастни, безразлични, ненавистници, роднини, сред праведни а също и сред грешни, той още по-висок е.
10. Нека йогът постоянно да се упражнява сам, във тайно място, със съзнание в аза насочено, свободен от желания, към придобивки безразличен.
11. На чисто място да застане, върху постилка здрава, не много ниска или пък висока — с тревата куша, антилопска кожа и плат застлана.
12. Съсредоточвайки ума, мислите и сетивата си владеещ, нека, седнал във асана, да упражнява йога за изчистване на аза,
13. като поддържа тялото, главата, шията изправени и неподвижни, погледа държащ във върха на носа, без настрани да поглежда;
14. себето успокоил, страха прогонил, твърд във целомъдрие, със ум стабилен, съзнание към мен насочил, отдаден в мен.