15. Като се упражнява винаги така, йогът с ум успокоен постига пребиваващия в мене мир на висшата нирвана.
16. Не е, обаче, тази йога за неумерени в яденето, нито пък за онзи, който никак не яде, нито за този, който много спи, нито за будуващия много, о, Арджуна.
17. Умереният в храненето и в почивката, умереният в работата, умереният във спането и будуването става йога и страданието го напуска.
18. Щом, овладяно, съзнанието в аза е установено постоянно, освободеният от всичките желания нарича се съединен.
19. Като пламък във спокоен въздух — така сравняват йога със съзнание дисциплинирано, съединение със аза упражняващ.
20. Когато мисълта в покой е задържана чрез практика на йога, когато удовлетворен е, аза виждайки чрез аза във аза,
21. щастие върховно във което умът съзира, за сетивата недостъпно; когато, там установен, от истината не помръдва;
22. достигнал го, когато той разбира, че повече не може да постигне и пребиваващ в него дори нещастия големи не го разтърсват —
23. това е скъсване на връзките с тъгата и се нарича йога. Тази йога се следва със решителност и неотклонен ум.
24. Всички желания, от помисли родени, напълно изоставил, с ума си като овладява сетивата от всичките страни,
25. полека-лека неотклонност да постигне с помощта на разума, като го придържа. Във аза утвърден, за нищо друго да не мисли.
26. Винаги когато се изплъзва колебливият и нестабилен ум, нека той го връща, задържайки го във властта на аза.
27. Този йога, умът на който е успокоен, със усмирени страсти, чист и слял се с Брахма — постига висшето блаженство.
28. Завинаги със аза свързан, премахнал греховете, постига лесно йогът на единението с Брахма върховното блаженство.
29. Във всички същества съзира аза и в аза — всички същества тоз, чийто аз чрез йога е съединен — навсякъде все същото той вижда.
30. Този, който мен навсякъде съзира и всичко вижда в мен, не ще го аз загубя, нито пък той мене ще изгуби.
31. Който, утвърден в единство, мен почита като пребиваващ във всички същества, този йога, където и да е, във мен живее.
32. Който чрез сливане със аза навсякъде едно и също вижда, о, Арджуна, — щастливо или пък нещастно — този йога съвършен се смята.
Арджуна каза:
33. На тази йога, провъзгласяна от теб за достижима чрез равновесие, Мадхусудана, не виждам твърдата основа, защото неспокоен е умът.
34. умът наистина е колеблив, о, Кришна, той е буен, упорит и силен. Аз мисля, че удържането му е трудно, тъй както и на вятъра.
Шри Бхагаван каза:
35. Без съмнение, о, мощноръки, умът е трудно удържим и колеблив, но може, Каунтея, чрез практика и чрез безстрастие да бъде укротен.
36. За този, който не се е овладял, е трудно йога да постигне, според мен; но ако себе си владее, той може да постигне чрез усилията подходящи.
Арджуна каза:
37. А неуспелият, макар усърден, чийто ум блуждае и се отклонява настрани от йога, щом съвършенство не постига в йога, по кой път тръгва, Кришна?
38. Дали загива, отпаднал и от двата пътя, като разкъсан облак, без опора, мощноръки, объркан в търсене на Брахма?
39. Това съмнение, о, Кришна, ще трябва пълно да разсееш, защото за друг, освен за теб, разсейването му е непосилно.
Шри Бхагаван каза:
40. О, Партха, нито тук, ни там за него гибел няма, защото вършещият, любими мой, добро, не ходи никога по пътя към провала.
41. На праведните световете той достига и там безчет години пребивава, а после във семейство на достойни отпадналият се преражда.
42. Или пък той ще бъде в дом на йоги мъдри. Но трудно е в света такова раждане да се достигне.
43. Там връзка получава той със разума от тялото предишно и пак на самосъвършенство се отдава, о, радост за потомците на Куру.
44. Увлича се неудържимо от тази практика предишна и на Ведите над ритуала даже преминава стремящият се знание на йога да постигне.
45. На практиката като резултат от греховете се изчиства старателният йога, усъвършенства се през много раждания и накрай достига този път върховен.
46. От аскетите йогът по-велик е, от мъдреците също по-велик се смята и от отдадените на делата по-велик е йогът; затова стани ти йога, о, Арджуна!
47. А от всички йоги този, който в мен насочен е чрез вътрешния аз, изпълнен с вяра, аз смятам най-добре съединен.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва шестата глава, наречена ЙОГА НА СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ ВЪВ АЗА.
СЕДМА ГЛАВА
Шри Бхагаван каза:
1. С ум насочен в мен, о, Партха, под закрила моя йога като практикуваш, чуй как несъмнено мен изцяло ще узнаеш.