Шърли заговори първа и разясни плана.
— Зная чия ръка е начертала този план — заяви мистър Хол, като погледна към мис Ейнли и мило й се усмихна; неговото одобрение можеше да се смята за спечелено.
— Боултби изслуша и запремисля с наведена глава и издадена напред долна устна — той считаше съгласието си за твърде важно, за да го даде набързо. Хелстоун хвърли един изпитателен поглед наоколо, а подозрителният израз на лицето му подсказваше, че е нащрек, сякаш изпитваше опасения, че бе пусната в ход женската хитрост и че същества във фусти се опитваха с измама да си придадат прекалено голяма важност. Шърли забеляза и разбра това негово изражение.
— Този план не означава нищо — небрежно подхвърли тя, — това са само най-общи предложения. Господа, поканени сте да излезете с ваше мнение по въпроса.
Тя веднага донесе пособията си за писане и се наведе с особена усмивка над тях — извади лист хартия и ново перо, придърпа едно кресло към масата и като подаде ръка на стария Хелстоун, помоли за позволение да го настани в него. За около минута той остана неподвижен, като бърчеше медночервеното си чело по доста особен начин. Най-накрая измърмори:
— Е, добре — нито сте ми жена, нито дъщеря. Веднъж ще се оставя да бъда подведен, но имайте предвид, че добре съзнавам това. Вашите хитри женски ходове няма да ме заблудят.
— О! — каза Шърли, като потопи перото в мастилото и го постави в ръката му. — Днес трябва да виждате в мен капитан Кийлдар. Това е чисто мъжка работа — между вас и мен, докторе (така бе прекръстила тя пастора). Дамите тук само ще бъдат наши адютанти и тежко им, ако проговорят, преди да сме приключили с делата си.
Той се усмихна малко мрачно и започна да пише. Не след дълго спря, за да зададе някои въпроси и да се посъветва със своите събратя, като презрително насочваше погледа си високо над къдравите глави на двете девойки и целомъдрените бонета на възрастните дами, за да срещне премигващите зад очилата очи на свещениците и техните посивели темета. В последвалата дискусия и тримата, за тяхна голяма чест, показаха, че добре познават бедняците от своите енории, че са им известни в подробности различните техни нужди. Всеки от пасторите знаеше къде са необходими дрехи, къде ще бъде най-добре да се помогне с храна, къде може да се дадат пари, които по всяка вероятност ще бъдат разумно похарчени. Когато паметта им изневеряваше, мис Ейнли или мис Хол с готовност биха им помогнали, ако ги бяха попитали, но и двете дами се стараеха да не продумват дума, освен ако не ги заговореха. Никоя от тях не искаше да се самоизтъква, но всяка имаше искреното желание да бъде полезна; свещениците великодушно им предоставиха тази възможност и това благодеяние направи дамите щастливи.
Шърли бе застанала зад пасторите, като от време на време се навеждаше над раменете им, за да види как върви изработването на плана и съставянето на списъка; вслушваше се във всичко, което казваха, а по устните й отново се появи нейната особена усмивка — не ехидна, а многозначителна, твърде многозначителна, за да бъде взета за дружелюбна. На мъжете рядко им допадат такива събратя, които са способни прекалено ясно и точно да проникват във вътрешния им свят.
А пък особено за жените е по-добре да бъдат дарени с известна слепота, погледът им да бъде мек и премрежен — поглед, който никога да не навлиза по-дълбоко от повърхността, който винаги да приема нещата такива каквито изглеждат. Хиляди, които съзнават това, спускат клепачи над очите си, но и най-сведеният поглед си има своята цепнатинка, през която при нужда внимателно проучва живота. Спомням си, че веднъж видях чифт сини очи, които хората обикновено мислеха за малко заспали, да са тайно нащрек, а от изражението им узнах — изражение, което охлади кръвта ми, тъй неочаквано бе то за мен, — че години наред са чели в душите на околните. Хората наричаха притежателката на тези сини очи bonne petite femme[93] (тя не бе англичанка). Опознах я след това, изучих я наизуст, проникнах в нейните най-потайни и съкровени кътчета: тя се оказа най-изтънчената, най-голямата и най-изкусната интригантка в Европа.
Когато според мис Кийлдар всичко бе вече уредено, а свещениците така цялостно навлязоха в духа на нейните планове, че оглавиха списъка с дарения, като всеки от тях предложи от себе си по петдесет лири, тя поръча да донесат вечерята. Младата господарка се бе погрижила предварително да даде наставления на мисис Джил да вложи цялото си майсторство в приготовлението на тазвечерните ястия. Мистър Хол не бе бонвиван — по природа той бе склонен към въздържание и проявяваше безразличие към лукса. Но Боултби и Хелстоун обичаха добрата кухня и превъзходната вечеря ги накара да изпаднат в отлично настроение — и двамата изразиха своето признание, но направиха това съвсем благовъзпитано, а не по начина, по който би постъпил мистър Дън, ако се намираше сред присъствуващите. Бе изпита и по чаша вино с видимо, но съвсем благоприлично наслаждение. Отправени бяха комплименти към капитан Кийлдар за вкуса му. Комплиментите го плениха — първоначалната му цел бе да се понрави и да достави удоволствие на своите гости свещениците. В това той бе успял и сега цял сияеше от радост.