Благодарение на чувството за точност у мис Хелстоун двете пристигнаха навреме. Дърветата още затулваха църквата от погледите им, когато до тях достигнаха ударите на камбаната, която с отмерен, но настойчив зов приканваше всички да се съберат. Чуваше се шумът на прииждащото множество, стъпките на хората, гласовете им. След малко от едно хълмче двете видяха задалите се по пътя откъм Уинбъри ученици от тамошното училище — те бяха петстотин на брой. Пасторът и куратът, тоест Боултби и Дън, вървяха начело; първият, внушителен в пълната си църковна премяна, пристъпваше както подобава на свещеник с бенефиций[98] скрил лице под периферията на широкополата си шапка, изпъчил с достойнство солидното си «благоутробие» и нагизден с възможно най-широкото расо, като се подкрепяше на възможно най-якия бастун със златна топка на върха. Както си крачеше така, от време на време докторът размахваше бастуна и накланяше широкополата си шапка във величествено кимване към своя адютант. А този адютант — Дън, естествено, възслабичък в сравнение с обемистата фигура на своя началник, се мъчеше всячески да изглежда като истински курат, всичко в него бе прагматично и излъчваше самодоволство — от вирнатия нос и издадената напред брадичка до черните свещенически гетри, възкъсите панталони без колан и обувките с квадратни бомбета.
Смело напред, мистър Дън! В момента сте подложен на най-строг оглед. Сигурно си въобразявате, че изглеждате добре, но дали двете фигури, облечени в бяло и виолетово, които ви наблюдават от онзи хълм, мислят така, това е друг въпрос.
Тези фигури се спускат тичешком надолу веднага след като отрядът е преминал — църковният двор е изпълнен с деца и учители, всички облечени в празнична премяна. Като се имат предвид трудните времена, сполетели областта, просто е чудесно да видиш колко прилично, дори колко хубаво са съумели да се облекат събралите се тук.
Британската любов към благоприличието е в състояние да извърши чудеса — бедността, която би довела една ирландска девойка до дрипи, е неспособна да отнеме на англичанката спретнатата й премяна, в която тя вижда нещо задължително за собственото си самоуважение. Освен това собственицата на имението, Шърли, която сега гледа със задоволство това добре облечено и щастливо множество, наистина му бе направила добро. Нейната навременна помощ бе донесла утеха на много бедни семейства в навечерието на празника и бе дарила много деца с някоя нова дрешка или боне за случая. Тя знае това и изпитва радост от тези свои мисли — доволна е, че нейните пари, нейният пример и влияние наистина бяха подпомогнали, при това значително хората около нея. Тя не може да проявява благотворителност по начина, по който го прави мисис Ейнли, защото това не е в природата й. Изпитва облекчение от мисълта, че съществува и друг начин да се занимаваш с благотворителност, който подхожда на други натури и други обстоятелства.
Каролайн също е доволна, тъй като и тя е извършила добрини, макар и по-скромни — бе се лишила от няколко свои рокли, панделки и якички, от които все пак изпитваше нужда, за да помогне за премяната на учениците от своя клас. И тъй като не можеше да отдели пари, бе последвала примера на мис Ейнли и посвети времето и труда си да шие за децата.
Не само дворът в дома на пастора е пълен — пълна е и градината. Двойки и по-големи групички жени и мъже са излезли на разходка сред полюшващите се люляци и цветовете на златния дъжд. Къщата също е пълна — покрай отворените прозорци на гостната се мяркат весели лица. Това са настоятелите и учителките, които ще се присъединят към процесията. В градината зад къщата се намират музикантите от трите енорийски оркестъра с инструментите си. Фани и Елайза, нагиздени с най-хубавите си шапки и рокли и с най-белите си престилки, сноват сред тях и им подават чаши с бира, приготвена преди няколко седмици по нареждане на самия пастор и под негово собствено наблюдение. Всяко нещо, към което мистър Хелстоун имаше отношение, трябваше да бъде направено добре — той не понасяше да се работи през пръсти. От построяването на някоя обществена сграда, църква, училище или съдилище до приготвянето на вечерята — всичко това трябваше да отговаря на изискванията му за щедрост, либералност и полезност. В това отношение мис Кийлдар приличаше на него и всеки един от двамата одобряваше постъпките на другия.
98
Имот, който се дава на всеки енорийски свещеник и е предназначен да осигури прехраната му. — Б.пр.