— Затова пък Питър заслужава избухване и ще го получи някой ден, ако настоява — пошепна тя на приятелката си.
В този момент — тържествени и сериозни що се отнася до вида им, ала с благи лица — на вратата на трапезарията се появиха тримата пастори. Допреди малко те бяха заети в църквата и сега идваха, за да се подкрепят с нещо, преди да започне шествието. Голямото кожено кресло бе оставено за доктор Боултби. Той бе настанен в него и Каролайн, подчинявайки се на знака, даден и от Шърли, която й каза, че е настъпил моментът да се прояви като домакиня, побърза да връчи на приятеля на чичо си, на този огромен, уважаван и, общо взето, достоен човек чаша вино и чиния с бадемови сладки. Църковните настоятели от енорията на Боултби, които бяха също и настоятели на неделното училище, пасторът пожела да види до себе си. Мисис Сайкс и останалите дами от неговото паство се бяха струпали от двете му страни и изразяваха надеждата, че не е уморен, споделяха опасенията си, че днешният ден ще бъде твърде горещ за него. Мисис Боултби, която поддържаше мнението, че когато нейният господар заспивал след някоя обилна вечеря, лицето му придобивало ангелско изражение, се бе навела над него и грижливо попиваше потта, истинска или въображаема, от челото му — накратко казано, Боултби бе на седмото небе и с дълбок и плътен voix de poitrine[99] мърмореше благодарности за грижите и уверения за задоволителното си здраве. На Каролайн не обърна почти никакво внимание, освен, за да поеме това, което му бе донесла — не я забеляза, както всъщност никога не я забелязваше, едва ли дори подозираше за съществуването на такава личност. В замяна на това пък погледът му веднага попадна върху бадемовите сладкиши и тъй като много обичаше да си хапва сладко, шепата му пое няколко от тях, а мисис Боултби настоя виното да бъде смесено с малко топла вода и подправено със захар и индийско орехче.
Мистър Хол бе застанал до един отворен прозорец. Издишваше свежия въздух и аромата на цветята, разговаряйки с мис Ейнли като брат със сестра. Каролайн с удоволствие насочи вниманието си към него. Какво да му поднесе? Той не трябва да ходи до бюфета сам — тя трябва да го обслужи. Каролайн се снабди с един малък поднос, за да може да нареди на него повече неща. Маргарет Хол се присъедини към нея. Същото стори и мис Кийлдар — четирите дами застанаха около своя любимец, обзети от мисълта, че очите им виждат лицето на някакъв земен ангел. Сирил Хол бе техният папа, също така непогрешим за тях, както и доктор Томас Боултби за своите почитатели. Кръг от хора се образува и около пастора на Брайърфийлд — край него се струпаха над двадесет души. Нито един пастор, озовал се в подобно обкръжение, не би бил в състояние да демонстрира повече способности от стария Хелстоун. Скупчени по обичайния си начин, куратите оформиха съзвездие от три по-маловажни планети — няколко млади дами им хвърляха погледи отдалеч, но не смееха да се приближат до тях.
Мистър Хелстоун извади часовника си.
— Два без десет — оповести той на висок глас. — Време е всички да се подредят. Хайде.
Той грабна широкополата си шапка и се запъти навън. Всички вкупом го последваха.
Хиляда и двестате ученици бяха разделени на три групи от по четиристотин деца. Между всеки двадесет имаше разстояние, където Хелстоун постави учителките по двойки, а след това извика към водачите на тези армии:
— Грейс Боултби и Мери Сайкс да поведат Уинбъри. Маргарет Хол и Мери Ан Ейнли да поемат Нанъли. Каролайн Хелстоун и Шърли Кийлдар да оглавят Брайърфийлд.
След това отново изкомандува:
— Мистър Дън към Уинбъри, мистър Суийтинг към Нанъли, мистър Малоун към Брайърфийлд — ходом марш!
Тези господа застанаха пред дамите генерали.
Пасторите преминаха към самото чело на процесията, а енорийските служители — към края й. Хелстоун вдигна шапката си. Веднага откъм кулата се разнесе звънът на осемте камбани, гръмнаха инструментите на оркестрите, прозвуча флейта, рогът й отговори, глухо отекнаха барабаните и маршът започна.