— Да достави удоволствие на Робърт и на вас? — попита Каролайн.
— Но да, мое дете! Колко сте глупава. Нима не знаете — сигурно често пъти сте слушали…
— Моля ви, госпожо — каза Сара, като отвори вратата, — зимнината, дето ми заръчахте да я сваря на петмез — вие му викате конфитюр, — изгоря до дъното на тавата.
— Les confitures! Elles sont brulees? Ah, quelle negligence coupablel Coquine de cuisiniere — fille insupportable![120]
И грабвайки бързо една голяма ленена престилка, мадмоазел се втурна стремглаво към кухнята, откъдето, нека кажем истината, се носеше мирис на прегорено сладко, който бе възсилен и съвсем не апетитен.
Господарката и прислужницата бяха на нож от сутринта заради приготвянето на зимнина от някакви черни череши, твърди като камък и кисели като трънки. Сара твърдеше, че захарта била единствената прилична подправка, подходяща за подобно начинание. Мадмоазел настояваше, като го доказваше с опита на майка си, баба си и прабаба си, че петмезът бил за предпочитане поне хиляда пъти. Тя бе постъпила твърде неблагоразумно, като остави Сара сама да наглежда тавата, защото липсата на благоприятно отношение към естеството на нейното съдържание бе довела до немарливост при наблюдаването на самия процес, което пък бе предизвикало следния трагичен резултат — една никому ненужна пепелява чернилка. Последва голяма бъркотия — сипеха се укори и се разнасяха хлипания, които се отличаваха по-скоро със сила, отколкото с искреност.
Каролайн тъкмо се бе обърнала отново към малкото огледало и прибираше къдриците от страните си, за да ги пъхне под шапката, уверена, че би било не само безполезно, но и неприятно да остане по-дълго тук, когато при едно неочаквано отваряне на задната врата в кухнята внезапно се възцари тишина — езиците замлъкнаха, сякаш някой ги бе дръпнал с юзда. «Да не би това да е Робърт?» Често пъти — почти винаги, когато се връщаше от пазар, той влизаше през кухненската врата. Не, това бе просто Джо Скот, който, след като се покашля многозначително на три пъти — всяко покашляне означаваше високомерен укор спрямо свадливото женско племе, — каза:
— Чини ми се, че май чух някакъв шум, а?
Никой не му отвърна.
— И — продължи той натъртено — тъй като господарят се върна, и тъй като ще си влезе вкъщи през ей тая врата, то аз сметнах за необходимо да понамина и да ви го кажа. В една къща, пълна с женоря, никога не бива да се влиза без предупреждение. Ето го и него — заповядайте, господине. Тук жените си чуруликаха малко по-особено, ама аз успях да ги усмиря.
В кухнята влезе още един човек — това вече можеше да се чуе. Джо Скот продължи с укорите си.
— И какво ще рече туй, че сте на тъмно? Сара, ей, жено, не можеш ли да запалиш една свещ? Слънцето залезе още преди час. Господарят ще си счупи краката в някое от тия ваши гърнета и маси. Пазете се от тая купа, господине — турили са я на пътя ви, сякаш са го направили нарочно, от злоба.
Наблюденията на Джо бяха последвани от известна пауза на объркване, която Каролайн, макар и наострила слух, не можа да проумее. Тя бе много кратка и бе нарушена от възклицание — възклицание, последвано от умния звук на целувка. След това долетяха развълнувани гласове, от които нищо не можеше да се разбере.
— Mon Dieu! Mon Dieu! Est-ce que je m’y attendais[121]? — бяха думите, които можеха да бъдат различени.
— Et tu te portes toujours bien, bonne soeur[122]? — попита някакъв друг глас, вероятно този на Робърт.
Каролайн бе озадачена. Водена от някакъв инстинкт, чиято разумност не успя да прецени в бързината, тя напусна малката стая и се завтече към горния етаж, където зае позиция в началото на парапета, откъдето можеше да наблюдава, преди да се наложи да се покаже. Слънцето отдавна бе залязло и вестибюлът тънеше в мрак, който обаче не беше толкова плътен, защото не след дълго тя видя Робърт и Хортенз да го прекосяват.
— Каролайн! Каролайн! — извика Хортенз малко след това. — Venez voir mon frere[123]!
«Странно — помисли си мис Хелстоун. — Много странно! Какво означава това необичайно вълнение за нещо толкова обикновено като ежедневното връщане от пазар? Дали не е изгубила ума си? Да не би изгореният петмез да я е подлудил?»
Тя заслиза надолу, обзета от някаква сподавена възбуда, и се развълнува още повече, когато на вратата на стаята Хортенз я сграбчи за ръката и повела я към Робърт, който бе застанал, висок и тъмен, на фона на единствения прозорец, я представи със смесица от вълнение и официалност, сякаш никога не се бяха виждали и това сега бе първата им среща.
120
Конфитюрът! Прегорял ли е? Каква престъпна небрежност! Нескопосана готвачка, непоносимо момиче! (фр.) — Б.пр.