Ситен, но силен дъжд мокреше късните цветя и пожълтелите есенни храсти, когато се чу отварянето на градинската порта и добре познатата фигура на Шърли премина покрай прозореца. Още със самото си влизане тя изрази чувствата си по своя особен начин. Когато бе дълбоко развълнувана от силен страх или радост, не бе словоохотлива. Много рядко силните чувства можеха да развържат прекалено езика й и дори очите й не се предаваха — някой прикрит и колеблив поглед бе всичко, което те бяха готови да пожертвуват. Шърли прегърна Каролайн, погледна я веднъж, целуна я и каза:
— Вие сте по-добре.
И само минутка след това:
— Виждам, че сега сте вън от опасност, но се пазете. Дано божията милост закриля здравето ви от други такива удари!
После Шърли започна да разказва за пътешествието. По време на оживения разказ погледът й все се насочваше към Каролайн — в неговата светлина можеше да се прочете дълбока загриженост, известна тревога и учудване.
«Тя може да е по-добре — казваше той, — но колко е слаба все още! Каква голяма опасност е преживяла!»
Изведнъж погледът и попадна на мисис Прайър и цяла я прониза.
— А кога моята гувернантка ще се завърне при мен? — попита тя.
— Мога ли да й кажа всичко? — обърна се Каролайн към майка си.
След като с жест и бе дадено разрешение, Шърли бе осведомена накратко за събитията, случили се в нейно отсъствие.
— Много добре — бе хладният коментар — Много добре! Но за мен това не е някаква новост.
— Нима сте знаели?
— Отдавна се бях досетила за цялата работа. Чувала съм нещо за живота на мисис Прайър — не от нея самата нея, а от други. Бях запозната и с най-малките подробности от житейския път и характера на мистър Джеймс Хелстоун — за това ми бе достатъчен един следобед — прекаран с мис Ман. Освен това мисис Йорк постоянно го споменава като пример за назидание — тя си служи с името му като с червен фенер, който трябва да плаши и разубеждава младите девойки от мисълта за женитба. Смятах, че би трябвало да се отнеса малко скептично към достоверността на портрета, излязъл изпод подобни пръсти — и двете дами изпитват някакво мрачно удоволствие от това да излагат на показ мрачната страна на живота, — и затова потърсих мнението на мистър Йорк по този въпрос, а той ми каза следното: «Шърли, ако искате да узнаете нещо за този Джеймс Хелстоун, мога само да ви кажа, че той бе истински тигър самец. Беше красив, безпътен, мекушав, коварен, вежлив, жесток… Не плачете, Кари, няма да говорим повече за това.»
— Не плача, Шърли. А и да плача, няма значение, продължавайте — няма да сте вярна приятелка, ако криете истината от мен. Не мога да понасям това лицемерно прикриване и изопачаване на истината.
— За щастие е вече казах всичко, което имах да казвам, с изключение на това, че сам чичо ви потвърди думите на мистър Йорк, защото и той ненавижда лъжата, а освен това е враг на всички тези увъртания, които са по-подли и от нея.
— Но баща ми вече не е сред живите — защо не го оставят на мира?
— Трябва да го оставят, както ще направим и ние. Поплачете си, Кари, така ще ви олекне — не е добре човек да възпира собствените си сълзи. Освен това с удоволствие споделям мисълта, която в този момент виждам изразена в погледа на майка ви, докато тя ви наблюдава — че всяка сълза измива един грях. Плачете — сълзите ви са изпълнени с благодат, от която са лишени реките на Дамаск. Като водите на река Йордан, те лекуват паметта от проказа[129]. Госпожо — продължи Шърли, като се обърна към мисис Прайър — нима си мислехте, че като имах възможността да ви наблюдавам всеки ден — вас и дъщеря ви, — да виждам удивителното сходство в много черти, да забелязвам, моля за извинение вашите неудържими чувства в присъствието и още повече в отсъствието на детето ви, повтарям: нима си мислехте, че няма да достигна до определени изводи? Изводите са налице и те са абсолютно верни. Започвам да се мисля за изключително умна.
— И не сте ми казали нищо? — попита Каролайн, която скоро успя да овладее чувствата си.
— Нищо. Нямах никакво основание да кажа каквото и да е по този въпрос — това не бе моя работа и аз се въздържах да го превърна в такава.
— Досетили сте се за такава дълбока тайна, без дори да намекнете за това?
— Нима е толкова трудно?
— Не е във ваш стил.
— Откъде знаете?
— Не бих казала, че сте въздържана. По-скоро сте склонна да разговаряте доста прямо и откровено.
— Може и да съм разговорчива, но зная кога да спра. Когато излагам на показ богатството си, мога и да скрия няколко скъпоценни камъка — някой необикновен и гравиран диамант, който не е за продан, един амулет, на чийто тайнствен блясък дори и аз самата рядко си позволявам да се наслаждавам. Довиждане.
129
Според библейската легенда порокът Елисей излекувал от проказа сирийския военачалник Нееман, като му заповядал да се окъпе седем пъти в река Йордан (Четвърта книга Царства, 5). — Б.пр.