— Зная, че сте такъв. Без да се запъна, мога да изброя ястията, които обичате най-много. Съвсем точно зная към кои неща имате предпочитания…
— Освен че лишаваше тези вкусни ястия от техния аромат, тя също така се подиграваше с мен. Аз обичам добре да си поспивам. В по-спокойните ми дни, когато принадлежах на себе си, никога не се сърдех на нощта, че е дълга, нито пък проклинах леглото си, че е твърдо. Тя промени всичко това.
— Мистър Мур…
— И след като отне спокойствието на душата ми и насладите в живота ми, тя ме лиши и от самата себе си съвсем хладнокръвно, като че ли без нея светът щеше да си остане същият за мен. Знаех, че някога щях да я видя отново. След две години стана така, че се срещнахме пак под нейния собствен покрив, където бе вече господарка. Как мислите, че се отнесе тя към мен, мис Кийлдар?
— Като човек, който е извлякъл голяма полза от уроците, научени от вас самия.
— Тя ме посрещна високомерно, издълба между нас огромна пропаст и ме държеше далеч от себе си със сдържаните си жестове, редките хладни погледи и претеглените любезни слова.
— Тя бе отлична ученичка! След като видя колко далеч сте вие, веднага последва примера ви и също се отдалечи. Моля ви, сър, възхитете се на надменността й, която не е нищо друго, освен по-добро копие на вашата собствена студенина.
— Съвестта, достойнството и най-деспотичната неизбежност ни разделиха и ме оковаха далеч от нея с тежките си вериги. Тя бе свободна — можеше да бъде поне снизходителна.
— Никога толкова свободна, че да се прости със самоуважението и да се стреми натам, където вече е била отблъсната.
— А след това прояви непостоянството си и започна да ме измъчва както преди. Когато вече бях решил да виждам в нейно лице само една високомерна непозната, тя внезапно ми засвидетелствуваше такова изражение на любеща наивност, стопляше ме с такъв лъч на живително съчувствие изпълваше някой час с радостта от разговор тъй мил, приветлив и внимателен, че не бях в състояние да затворя сърцето си за образа й, както не мога да затворя и тази врата за присъствието й. Обяснете ми защо ме измъчваше толкова.
— Не можеше да понесе да бъде пренебрегната. А понякога в някой влажен и студен ден, и идваше наум, че учебната стая не е особено приветливо място, и се чувствуваше длъжна да намине, за да види дали вие и Хенри поддържате огъня добре. И веднъж влязла в тази стая, с удоволствие оставаше там.
— Но не би трябвало да е толкова непостоянна — щом й се идва, би трябвало да го прави по-често.
— Съществува нещо, което се нарича натрапничество.
— Утре няма да сте такава, каквато сте днес.
— Не зная. А вие?
— Не съм луд, о, благородна Вереника[148]! Можем да подарим един ден на прекрасните сънища, но на другия трябва да отворим очи. Мигът на моето събуждане ще настъпи, когато се омъжите за сър Филип Нанъли. Огънят осветява и двама ни и много ясно ни показва в огледалото, мис Кийлдар. Наблюдавах отразената там картина през цялото време, докато говорех. Погледнете! Вижте каква разлика има между вашата глава и моята! Изглеждам твърде стар за тридесетте си години!
— Толкова сте сериозен, имате такова свъсено чело и лицето ви е бледо. Никога не мисля за вас като за млад човек, нито пък ви смятам за по-малък брат на Робърт.
— Наистина ли? Така и предполагах. Представете си лицето на Робърт, с неговите чисти и хубави черти, да наднича през рамото ми. Нима тази картина не би подчертала най-красноречиво лишените от изразителност черти на моя грубоват лик. А, най-сетне! (Той трепна.) Все се ослушвах за този звук през последния половин час.
Това бе звънецът за вечеря и Шърли се надигна.
— Мистър Мур — каза тя, докато прибираше полите на копринената си рокля, — получавали ли сте напоследък някаква вест от брат си? Имате ли представа какво означава този негов дълъг престой в града? Споменавал ли е нещо за връщане?
— Да, той говори за връщане, но не мога да ви кажа нищо относно причината за продължителното му отсъствие. А и, честно казано, си мислех, че никой в Йоркшир не е по-осведомен от вас защо той не бърза да се завърне у дома.
Алена сянка премина по страните на мис Кийлдар.
— Пишете му и го помолете настоятелно да си идва — каза тя. — Не че постъпва неразумно, като отсъствува толкова време — и без това е по-добре тъкачницата да не работи, докато търговията е в застой. Но той не бива да изоставя графството.
— Известно ми е — каза Луис, — че е разговарял с вас вечерта, преди да тръгне, след което го видях да напуска Фийлдхед. Прочетох какво бе изписано върху лицето му или поне се опитах да го сторя. Той се извърна. Предположих, че заминава за дълго. Някои нежни и деликатни пръсти притежават удивителната способност да правят на пух и прах крехката мъжка гордост. Мисля си, че Робърт заложи прекалено много на мъжката си привлекателност и вроденото си благородство. По-добре са онези, които, лишени от предимства, не могат да хранят илюзии. Но ще му пиша, че желаете да се върне.
148
Вереника (още и Вероника) — съпруга на египетския цар Птоломей III Евергет. Дала обет да подари косите си на Афродита, за да се върне съпругът й благополучно от похода си в Сирия. Тук «благородна Вереника» се употребява като символ на женската вярност и постоянство. — Б.пр.