— Госпожице, вие сте тази, която трябва да се придържа към него.
— Невъзможно, сър, тъй като аз не съм част от вашето семейство.
— Отричате се от нас, така ли?
— Ненавиждам вашия деспотизъм.
— За кого ще се омъжите, мис Кийлдар?
— Във всеки случай не за мистър Сам Уин, защото го презирам; не и за сър Филип Нанъли, защото мога само да го уважавам.
— Кого още имате предвид?
— Четирима отхвърлени кандидати…
— Подобна опърничавост може да се обясни единствено с нечие непристойно влияние.
— Какво искате да кажете? Има изрази, които са в състояние да накарат кръвта ми да кипне. Непристойно влияние! Какви са тези бабешки брътвежи?
— А вие млада дама ли сте?
— Аз съм нещо хиляди пъти по-добро от това. Аз съм почтена жена и искам да се отнасят с мен като с такава.
— Знаете ли (тези думи бяха изречени със страховита сериозност и придружени от тайнствено навеждане напред), знаете ли, че цялата околност гъмжи от слухове, засягащи вас и онзи ваш банкрутирал наемател — чужденеца Мур?
— Така ли?
— Така. Името ви е на устата на всеки.
— То прави чест на устните, които го произнасят, а се моля на бога да има и пречистващо въздействие върху тях.
— Това ли е човекът, който притежава власт над вас?
— Много по-голяма власт от онези, чиято кауза защитавахте допреди малко.
— За него ли ще се омъжите?
— Той е привлекателен, мъжествен и властен.
— Заявявате го в лицето ми. Този фламандски мошеник! Този долен търгаш!
— Той е надарен, смел и решителен. Има чело на принц и осанка на владетел.
— Тя се гордее с това! Не крие нищо! Никакъв срам, никакъв страх!
— Когато споменаваме името Мур, трябва да забравим срама и да прогоним страха — това семейство познава само честта и смелостта.
— Тя е полудяла.
— Подигравахте се с мен, докато кръвта ми се разбунтува. Тормозехте ме и вече започвам отново да се ядосвам.
— Този Мур е брат на възпитателя на моя син. Нима ще позволите на този слуга да ви нарича «снаха»?
Очите на Шърли, които тя бе приковала в събеседника си, блестяха ярки и големи.
— Не, не. Това няма да стане, дори да ми предлагат половин Англия или сто години живот.
— Не можете да отделите съпруга от семейството му.
— Тогава какво?
— Ще бъдете снаха на Луис Мур.
— Мистър Симпсън… прилошава ми от нелепите ви приказки и повече няма да търпя това. Мислите ви не са мои мисли, вашите цели не са мои цели и боговете ви не са мои богове. Ние с вас не гледаме на нещата под един и същ ъгъл, не ги мерим с една и съща мярка и едва ли говорим на един и същ език. Да се разделим. Не — продължи развълнувано тя, — не защото ви мразя. Вие не сте лош човек и навярно намеренията ви, от ваша гледна точка, са добри. Но ние не си подхождаме — винаги се разминаваме. Вие ме дразните с дребнавото си натрапничество, с жалката си тирания, изкарвате ме от търпение, принуждавате ме да избухвам и непрестанно предизвиквате гнева ми. Що се отнася до нищожните ви схващания, тесногръдите ви принципи, дребнавите ви предразсъдъци, забрани, догми — направете от тях един вързоп, мистър Симпсън и ги принесете в жертва на божеството, на което се кланяте. Аз нямам нужда от тях — да върви по дяволите цялата тази дружина! Аз живея с друга вяра, с друга светлина и надежда.
— Друга вяра! Сигурно е станала неверница!
— Неверница според вашата религия, атеистка според вашия бог.
— Атеистка!
— Вашият бог, сър, е светът. В моите очи вие също сте ако не неверник, то поне идолопоклонник. Убедена съм, че несъзнателно се кланяте на вашето божество — изглеждате ми прекалено суеверен за всичко. Вашето божество, сър, вашият велик Ваал[165], вашият Дагон[166] с рибята си опашка се надига пред мен подобно на демон. Вие и такива като вас сте го възкачили на трон, окичили сте главата му с корона и сте му връчили скиптър. Вижте само как ужасно царува той! Вижте го погълнат от заниманието, което най-много му допада да жени хората. Той свързва млади със стари, силни със слабоумни. Протяга жестоката си ръка като Мезенций[167] и оковава мъртвите ведно с живите. В неговото царство се шири омраза — прикрита омраза; властвува погнуса — безмълвна погнуса; господствува предателство — семейно предателство; има порок — дълбок ужасяващ порок, скрит под брачната клетва. В неговата страна децата растат без обич сред родители, които никога не са се обичали; пеленачетата са закърмяни с измама от самото им раждане и отглеждани в атмосфера, разяждана от лъжи. Вашият бог властвува над кралското брачно ложе — погледнете кралските ни династии! Божеството ви е божество на чуждестранни аристократи — вгледайте се отблизо в синята кръв на Испания! Вашият бог е френският Хименей[168] — какво представлява френският семеен живот? Всичко, което заобикаля вашия идол, загива начаса, всичко се разпада и умира под неговия скиптър. Вашето божество е предрешената Смърт.