Несъмнено в такива случаи дисциплината и строгите правила са необходимост. Ако господарите са груби и жестоки, това би означавало да наложат груби и жестоки правила, които, поне по времето, което е обект на нашето внимание, те налагаха тиранично. Но макар и да описвам несъвършени герои (всеки герой от тази книга има по нещо повече или по-малко несъвършено у себе си, а перото ми отказва да описва идеализирани персонажи), не съм се нагърбвала със задачата да описвам деградирали или напълно пропаднали същества. Мъчителите на деца, господарите и търговците на роби поверявам в ръцете на тъмничарите — писателят не трябва да петни страниците си с описанията на техните дела.
Затова вместо да терзая душата на читателя и да подхранвам способността му да се учудва, като му предлагам описания на действителни случаи на бичуване, щастлива съм да заявя, че нито мистър Мур, нито неговият надзирател някога бяха посягали на дете в тъкачницата. В действителност веднъж Джо много строго бе натупал един от синовете си затова, че го бе излъгал и че упорствуваше в лъжата си, но подобно на своя работодател, Джо бе твърде отпуснат, твърде спокоен и благоразумен, за да превърне телесното наказание в правило, а не в изключение, що се отнася до държането му към младите.
Мистър Мур обикаляше подобно на призрак тъкачницата, двора и, помещението за боядисване и склада, докато бледата зора най-сетне премина в ден. Дори слънцето се издигна над хоризонта — бял диск без блясък, без цвят и студен като леден къс. То надникна иззад тъмния хребет на един хълм, посребри сиво-синкавия край на облака над него и безрадостно погледна надолу по цялата дължина на малката клисура, в чиито тесни предели се намираме засега. Часът беше осем. Всички светлини в тъкачницата бяха загасени — сигнал за закуска. Децата, освободени за половин час от тежкия труд, се надвесиха над малките калаени канчета с кафе и малките кошнички, които съдържаха дажбата им от хляб. Нека се надяваме, че храната им е достатъчно — обратното би било много тъжно.
Чак сега мистър Мур напусна двора на тъкачницата и закрачи към жилището си. То не бе далеч от фабриката, но плетът и високите насипи от двете страни на пътеката, която водеше към него, внушаваха някакво усещане за усамотеност. Домът бе малък, с варосани стени и зелен навес над портата. Из градината, близо до портата, се подаваха тънки кафяви стъбълца, а под прозорците — стъбла, лишени в момента от цветове, но смътно предричащи разцвета и избуяването на пълзящите растения през летните дни. Пред дома имаше тревна площ и лехи. В момента лехите представляваха само черна угар, с изключение на онези места, където, от закрити гнезда, надничаха първите стръкчета кокичета или минзухари, зелени като смарагд. Пролетта закъсняваше. Зимата се бе оказала дълга и сурова. Последният дълбок сняг беше изчезнал едва вчера, преди да завали дъждът. По хълмовете все още се белееха останки от него, в долчинките и по върховете моравата не бе зелена, а избеляла, както и тревата по насипа и под плета на пътеката. Три дървета, красиво засадени, се издигаха до къщата. Те не бяха високи, но тъй като наоколо им нямаше никакви съперници, изглеждаха внушителни. Това бе домът на мистър Мур — едно уютно гнезденце, създадено за доволство и съзерцание, но същевременно и място, където крилете на действието и амбициозните стремежи не можеха да останат свити за дълго.
Атмосферата на скромен комфорт, изглежда, не излъчваше особена привлекателност за собственика на дома. Вместо да влезе веднага вътре, той взе една лопата от малкия навес и започна да работи в градината. Около четвърт час копа необезпокояван от никого. Най-сетне един прозорец се отвори и женски глас извика:
— En, bien! Tu ne dejeunes pas ce matin?[41]
Отговорът и останалата част от разговора бяха на френски, но тъй като това е английска книга, ще го преведа на английски.
— Готова ли е закуската, Хортенз?
— Разбира се, готова е от половин час.
— Тогава и аз съм готов — гладен съм като вълк.
Мур захвърли лопатата на земята и влезе в къщата. Тесният коридор го отведе до малка всекидневна, където на масата бе сложена закуска от кафе, хляб и масло, придружена от едно до известна степен неанглийско блюдо — компот от круши. Начело на масата седеше дамата, която бе извикала от прозореца. Налага се да я опиша, преди да преминем по-нататък.