— Все още продължавате да говорите подигравателно, цинично и обидено, ала ще ви накарам да промените тона си, преди да свърша разговора си с вас.
— Ще видим. Може ли тя да се омъжи за този Купидон?
— Купидон! Той е толкова Купидон, колкото вие сте Циклоп.
— Може ли да се омъжи за него?
— Ще видите сам.
— Искам да узная името му, Кари.
— Отгатнете.
— Някой от околността ли е?
— Да, от енорията Брайърфийлд.
— Тогава това е някоя личност, която не е достойна за Шърли. Не познавам никого от тази енория, който да може да се сравнява с нея.
— Помислете.
— Невъзможно. Предполагам, че е изпаднала в заблуждение и в края на краищата ще се хвърли с главата надолу в някоя абсурдна история.
Каролайн се усмихна.
— Одобрявате ли избора й?
— Да, напълно.
— Тогава аз съм озадачен, понеже главата, увенчана с тези прекрасни кестеняви къдри, е същевременно и една мислеща машинка, неимоверно прецизна в работата си; тя може да се похвали с точни и непоклатими преценки, наследени, предполагам, от «мама».
— Аз одобрявам напълно, а мама бе очарована.
— «Мама» очарована! Мисис Прайър! Тогава в този избор няма нищо романтично, така ли?
— Романтичен е, но е същевременно и правилен.
— Кажете ми, Кари. Смилете се над мен — прекалено съм слаб, за да бъда измъчван.
— Ще се помъчите малко — това никак няма да ви навреди. Не сте толкова слаб, колкото се правите.
— Тази вечер на два пъти ми идва на ума да падна на пода в нозете ви…
— По-добре не го правете, защото няма да ви подам ръка да станете.
— … и да отправя към вас молитва. Майка ми бе католичка. Вие изглеждате като най-прекрасната Богородица от нейните картини струва ми се, че ще прегърна вярата й, ще коленича и ще изпадна в благоговейно съзерцание.
— Стойте си на мястото, Робърт. Не ставайте смешен — ще отида при Хортенз, ако започнете да прекалявате.
— Вие отнехте разума ми — в този момент не ми хрумва нищо друго, освен «Les litanies de la sainte Vierge. Rose celeste, reine des Anges!»[178]
— «Tour d’ivoire, maison, d’or…»[179] — не продължава ли така? А сега седнете спокойно и разгадайте ребуса си.
— Но «мама» очарована? Това е истинската загадка.
— Ще ви кажа какво каза тя, когато я уведомих: «Можете да бъдете сигурна, мила моя, че такъв избор ще осигури щастието на мис Кийлдар за цял живот.»
— Ще се опитам веднъж, но не повече. Това е старият Хелстоун. Шърли ще ви бъде леля.
— Ще го кажа на чичо ми! Ще го кажа на Шърли! — извика Каролайн, като избухна във весел смях. — Опитайте отново, Робърт. Грешките ви са очарователни.
— Това е пасторът Хол.
— О, не! Той е мой, моля ви.
— Ваш! Да! Май цяло едно поколение от жени в Брайърфийлд е превърнало този свещеник в идол. Питам се защо — та той е плешив, полусляп и посивял.
— Фани ще дойде да ме прибере, преди още да сте решили загадката, затова побързайте.
— Няма да се опитвам да отгатвам повече — уморен съм, а освен това не ме засяга. Ако питат мен мис Кийлдар може да се омъжи и за турския султан.
— Да ви го прошепна ли?
— Да, но бързо, защото Хортенз идва. Елате близо, още по-близо, моя Лина — шепотът на вашия глас ми е по-скъп от самите думи.
Тя зашепна. Робърт трепна, нещо в погледа му проблесна и той отривисто се засмя. Влезе мис Мур, последвана от Сара, която съобщи за пристигането на Фани. Времето за разговор бе изтекло.
Робърт издебна един момент, в който да размени шепнешком още няколко изречения — бе застанал в очакване в основата на стълбището, когато Каролайн слезе, след като бе сложила шала си.
— Трябва ли сега да нарека Шърли благородно същество? — попита той.
— Ако искате да говорите истината — разбира се.
— Трябва ли да й простя?
— Да й простите? Колко сте лош, Робърт! Тя ли е сгрешила или вие?
— Трябва ли най-сетне да се влюбя в нея, Кари?
Каролайн внимателно вдигна очи и направи към него движение, което изразяваше нещо средно между любов и раздразнение.
— Чакам само вашата дума, за да ви се подчиня.
— Не бива да се влюбвате в нея — самата мисъл е погрешна.
— Но пък тя е красива по свой особен начин. Нейната красота расте пред очите ти — когато човек я види за пръв път, си мисли, че е изящна; а когато я познава от една година, открива, че е красива.
— Не вие трябва да казвате тези неща, Робърт. Моля ви, не бъдете лош.
— О, Кари! Нямам любов, която да й дам. Дори и богинята на красотата да започне да ме ухажва, не бих могъл да й отвърна — в тези гърди няма сърце, което да ми принадлежи.