— Да, разбира се. Няма нищо по-явно от това, че мога и че ще го направя.
— Тъкмо обратното е явно, мистър Мур.
Беше очарователна в това свое настроение — надменна и донякъде нападателна, с гордост, раздразнение и подигравка, примесени в големите й хубави очи, които имаха, поне в този миг, погледа на сокол.
— Моля ви, разкрийте причините си за едно подобно мнение, мис Кийлдар.
— Питам се, как ще успеете да се ожените?
— Ще го направя бързо и с лекота, щом намеря подходящата личност.
— Останете си ерген! (И тя направи жест с ръката си, сякаш да ми даде нещо.) Приемете това за своя съдба!
— Не, не можете да ми дадете това, което вече имам. Ерген съм от тридесет години насам. Ако желаете да ме дарите с нещо на раздяла, с някакъв спомен, ще трябва да смените подаръка.
— Тогава приемете нещо по-лошо!
— Как? Какво?
В този миг започнах да чувствувам, да гледам и говоря развълнувано. Никак не бе мъдро от моя страна да изоставям единственото си оръжие, това на спокойствието, дори и за секунда. Предимството ми премина в нейните ръце. Малката искрица на раздразнение се превърна в подигравка и заля лицето й с вълните на една иронична усмивка.
— Приемете съпруга, която ви е ухажвала, за да не нарани скромността ви, и ви се е натрапвала сама, за да пощади съвестта ви.
— Само ми покажете къде да я намеря.
— Ще я откриете във всяка възпълничка вдовица, надживяла няколко съпрузи и сръчна в тези неща.
— Но в такъв случай тя не трябва да е богата! О, това богатство!
— Вие никога не бихте могли да откъснете златната ябълка. Нямате смелостта да застанете лице в лице с вечно бдящия дракон, не притежавате достатъчно хитрост да се възползувате от помощта на Атлас[180]!
— Изглеждате разгорещена и надменна.
— А вие сте още по-надменен. Скромността ви се дължи всъщност на чудовищна гордост.
— Аз съм слуга и зная мястото си.
— Аз съм жена и също зная своето.
— Беден съм и затова трябва да бъда горд.
— Аз пък се подчинявам на повели и съм се обрекла на задължения, неотменими като вашите.
Бяхме достигнали критичната точка — спряхме и се спогледахме. Почувствувах, че тя няма да отстъпи. Не усещах и не виждах нищо, освен това. Все пак ми принадлежаха още няколко мига. Развръзката приближаваше — чувах забързаните й стъпки, но още не бе дошла. Щях да протакам, да изчаквам, да говоря, а когато настъпеше моментът, щях да действувам. Никога не бързам, никога не съм бързал през целия си живот. Нетърпеливите хора изпиват нектара на живота горещ аз отпивам от него, когато е хладен като роса. Продължих:
— По всичко изглежда, мис Кийлдар, че за вас вероятността да се задомите е толкова малка, колкото и за мен. Известно ми е, че сте отхвърлили три — не, четири примамливи предложения, а струва ми се, дори и пето. Отказахте ли на сър Филип Нанъли?
Зададох въпроса внезапно и без колебание.
— Мислехте, че ще приема предложението му, така ли?
— Допусках, че можете да го направите.
— И защо, ако смея да запитам?
— Съответствие на общественото положение; подходяща възраст; приятно допълване на характерите — той поне е благ и добродушен; хармония на духовни интереси.
— Прекрасни слова! Позволете ми да ги разгледам едно по едно: „съответствие на общественото положение“ — та той стои много над мен, сравнете само моето малко имение с неговия палат, ако обичате, а освен това роднините и близките му ме ненавиждат. „Подходяща възраст“ — с него сме родени в една и съща година и следователно той все още е момче, докато аз вече съм жена, превъзхождам го, да речем, поне с десет години. „Допълване на характерите“ — той бил благ и добродушен. А аз каква съм? Кажете ми, моля.
— Сестра на умния, пъргав и буен петнист леопард.
— И вие искате да ме съберете с едно агънце, когато милиони столетия делят човечеството от бъдещия Златен век, когато той е само един архангел, намиращ се високо там, на седмото небе, неосенен от повелята да политне надолу. Вие сте един жесток варварин. „Хармония на духовни интереси“ — сър Филип умира за поезия, а аз я ненавиждам.
— Нима? Това е нещо ново.
— Цялата изтръпвам само при вида на мерена реч или при звука на рима, когато се намирам в Прайъри или пък сър Филип е във Фийлдхед. Хармония — как не! Някога да съм майсторила сладникави сонети или пък навървени един след друг стихове, чупливи като парченца стъкло? Някога да съм изразявала увереност, че тези евтини мъниста са истински бисери?
— Бихте могли да получите удовлетворение, като го поведете към по-високи постижения, като усъвършенствувате вкусовете му.
180
Става дума за един от подвизите на Херкулес. Когато трябвало да вземе златните ябълки от градините на Хесперидите, той се обърнал за помощ към титана Атлас, като му предложил сам да подпира небесния свод, докато Атлас донесе ябълките. (гр. мит.) — Б.пр.