И все пак благодарение на настойчивостта си Хортенз вероятно щеше да я принуди да промени тази част от облеклото си, ако мистър Мур не бе дочул случайно един спор на тази тема и не бе решил, че малките престилки на Каролайн са напълно достатъчни и че според него тя може да мине и без фишуто, тъй като все още беше дете, още повече, че къдриците й бяха дълги и почти покриваха раменете й.
Мнението на Робърт не търпеше възражения и затова сестра му беше принудена да отстъпи. Но тя остана изцяло критично настроена спрямо съблазнителната спретнатост в облеклото на Каролайн и женствената грация на външността й — би счела нещо по-солидно и семпло за «beaucoup plus convenable[52]».
Следобедът бе посветен на шиене. Мадмоазел, както повечето белгийски дами, бе особено изкусна с иглата. Тя в никакъв случай не смяташе за пропиляно времето, посветено на неизброими бодове фина бродерия, плетене на дантели (занимание, особено «благоприятно» за зрението) и най-вече кърпене на чорапи по невъобразимо сложен начин. Винаги бе готова да прекара цял един ден, кърпейки две дупки на някой чорап, и когато всичко бе готово, цяла грейваше от задоволство при мисълта за благородно изпълнената мисия. Това бе още една от бедите на Каролайн — съдено й бе да усвои този чуждоземски начин на кърпене, който се извършваше бримка по бримка, за да съвпадне точно с плетката на самия чорап, изнурителен процес, ала считан от Хортенз Жерар, както и от нейните прабаби много поколения назад, за едно от първостепенните «задължения на жената». Самата тя се бе озовала с игла, конец и един невероятно изпокъсан чорап в ръка още когато малката и главица е била окичена с детска шапчица; постиженията й в кърпенето били показвани на гостите още преди да навърши шест години, а когато за пръв път разбра, че Каролайн бе пълен невежа по отношение на това тъй основно умение тя едва не проля сълзи за нещастно пропиляната й младост. Не изгуби нито минутка, а веднага изнамери един безнадежден чифт чорапи, чиито пети бяха безвъзвратно изчезнали, и накара неуката английска девойка да възстанови липсващите части — това начинание бе започнато преди две години и Каролайн все още държеше чорапите в торбичката с принадлежностите си за шиене. Всеки ден тя минаваше по няколко реда, за да изкупи греховете си — за нея чорапите бяха едно непосилно бреме и с удоволствие би ги хвърлила в огъня. А веднъж мистър Мур, който я бе наблюдавал как седи и въздиша над тях, бе предложил да ги изгорят тайно в кантората, но Каролайн сметна, че би било нецелесъобразно да приеме предложението му — резултатът щеше да бъде само нов чифт чорапи вероятно в още по-лошо състояние. Затова тя предпочете да си остане със злото, което вече познаваше.
Целия следобед двете дами прекараха в седене и шиене, докато очите и пръстите, а дори и душата на едната от тях, започнаха вече да изнемогват. В следобедните часове небето се бе смрачило. Дъждът бе завалял отново, и то силно. У Каролайн започнаха да се прокрадват тайни опасения, че мистър Сайкс или мистър Йорк можеха да убедят Робърт да остане в Уинбъри, докато се проясни, а за подобно нещо нямаше никакви изгледи. Удари пет, времето си течеше. От облаците все още се лееше дъжд, а вятърът въздишаше в клоните на дърветата зад къщичката — денят си отиваше. Огънят в дневната хвърляше върху чистата плоча пред камината ръждиви отблясъци като при заник слънце.
— Няма да се проясни, докато не изгрее луната — рече мадмоазел Мур, — следователно мога да бъда сигурна, че брат ми няма да се завърне дотогава; дори ще съжалявам, ако се върне в тоя дъжд. Ще пием кафе, за да запълним времето, докато го чакаме.
— Уморена съм. Мога ли да оставя вече работата си, братовчедке?
— Вече можете, тъй като стана твърде тъмно, за да виждате и да я вършите добре. Сгънете я и я сложете внимателно в торбичката си. След това идете в кухнята и кажете на Сара да донесе кафето.
— Но часовникът още не е ударил шест — той все още може да се върне.
— Не, няма, казвам ви. В състояние съм да предугаждам неговите действия. Познавам брат си.
Напрегнатото очакване е тягостно, а разочарованието — горчиво. В един или друг момент всеки е изпитвал това. Каролайн, покорна на всякакви заповеди, се отправи към кухнята. Сара кроеше за себе си рокля върху масата.
— Трябва да донесете кафето — изрече младата дама с безучастен тон; и като облегна ръката и главата си със стената на камината, тя безжизнено се надвеси над огъня.
— Колко отпаднал вид имате, госпожице! Но това е, защото вашата братовчедка ви кара да работите толкова много. Срамота!