Мистър Мур също си спомни за изпитанията на уважаваната си майка. За него тя бе добра майка и той тачеше паметта й, но си припомни, че и в нейната кухня в Антверпен въздухът бе нажежен, както и в кухнята на вярната му сестра тук, в Англия. Затова не се задълбочи по-нататък в тази тема и когато чашите бяха раздигнати, той положи усилия да утеши Хортенз, като донесе песнопойката и китарата й; и след като постави ремъка на инструмента около врата й с онази кротка братска нежност, която, както добре знаеше, бе в състояние да успокои и най-свирепите й настроения, я помоли да изпее някои от любимите песни на майка им.
Нищо не пречиства така, както обичта. Семейните дрязги принизяват хората, семейното единство ги извисява. Когато докосваше китарата си, Хортенз, доволна от брат си и изпълнена с благодарност към него, изглеждаше почти изящна, почти привлекателна; ежедневният й раздразнителен вид бе изчезнал за миг и бе сменен от «sourire plein de bonte»[59]. Тя прочувствено запя песните, за които той я бе помолил. Те й напомниха за един родител, към когото бе истински привързана, напомниха й за дните на младостта. Забеляза също, че Каролайн се бе заслушала с непресторен интерес — това повиши настроението й още повече. А възклицанието в края на песента: «Как бих искала да пея и свиря като Хортенз!» — постигна целта си и я зареди с очарование за през цялата вечер.
Вярно е, че последва едно кратко нравоучение към Каролайн относно суетата на желанията, и дълга да се упорствува във всяко начинание.
«Както Рим — се казваше в нравоучението — не е бил построен за един ден, така и образованието на мадмоазел Жерар Мур не е било постигнато за една седмица, нито пък се дължи чисто и просто на желанието й да бъде умна.» В основата на това голямо дело стояло усърдието — тя винаги била известна с настойчивостта, с трудолюбието си; нейните учители казвали, че било колкото приятно, толкова и необичайно да се срещне такъв голям талант, съчетан с толкова много непоколебимост и тъй нататък, и тъй нататък. Веднъж подхванала темата за собствените си достойнства, мадмоазел бе в стихията си.
Най-накрая, изпаднала в блажено самодоволство, тя взе плетката си и се успокои. Спуснатите пердета, яркият огън и меката светлина на лампата караха малката стая да се покаже в най-хубавия си вид — в своето вечерно очарование. Вероятно и тримата усещаха това очарование, защото по лицата им бе изписано щастие.
— Какво ще правим сега, Каролайн? — попита мистър Мур, като се върна на мястото си до своята братовчедка.
— Какво ще правим ли, Робърт? — повтори закачливо тя. — Вие решете.
— Не ви ли се играе шах?
— А дама или табла?
— Не, не. И двамата не обичаме тихи игри, които само създават работа на ръцете, нали?
— Струва ми се, че е така. Тогава да поклюкарствуваме, искате ли?
— За кого? Кой може да ни интересува дотолкова, че да изпитаме удоволствие, като разнищим характера му?
— Що се отнася до мен колкото и недружелюбно да прозвучи, трябва да заявя, че нямам никого в предвид.
— Аз също. Странно, макар че не се нуждаем от трети… исках да кажа четвърти (тя бързо и с разкаяние погледна към Хортенз), толкова егоистични сме в щастието си и въпреки че не желаем да мислим за сегашния свят, би било приятно да се върнем в миналото; да чуем хора, почивали цели поколения в гробовете, които навярно вече не са и гробове, а градини и поля, да ни говорят и да ни доверяват мислите си, да ни внушават идеите си.
— Кой ще говори? И на какъв език — френски?
— Вашите френски прадеди не говорят така сладкодумно, нито пък така тържествено и внушително, както английските ви праотци, Робърт. Бъдете изцяло англичанин тази вечер — почетете ми от някоя английска книга.
— Стара английска книга?
— Да, някоя стара английска книга, такава, която вие обичате. А аз ще избера от нея част, която е в унисон с нещо от вас. Това ще събуди природата ви, ще изпълни съзнанието ви с музика, ще докосне с умела ръка сърцето ви и ще накара струните му да зазвънят. Сърцето ви е лира, Робърт, но съдбата ви не е трубадур, който да го накара да зазвъни, и затова то често пъти мълчи. Позволете на славния Уилям да се доближи до него и да го докосне — ще видите как той ще съумее да изтръгне английска мощ и мелодия от неговите струни.
— Шекспир ли имате предвид?
— Трябва да имате духа му пред себе си, трябва да чуете гласа му с ухото на разума си, трябва да приемете част от неговата душа в своята.
— За да ме направи по-добър? Като проповед ли ще ми подействува?
— За да ви разтърси, да влее у вас нови усещания. Да ви накара силно да почувствувате живота си, не само добродетелите си, но и вашите порочни, опърничави черти.