Възцари се пауза номер две.
Мис Мери, на свой ред насъбрала енергия, попита дали Каролайн е присъствувала на сбирката на Библейското дружество, състояла се в Нанъли миналия четвъртък вечерта. Отрицателният отговор, който Каролайн, принудена да каже истината, се почувствува длъжна да даде (миналия четвъртък тя си бе вкъщи и чете роман, даден й от Робърт), изтръгна едновременно по едно изненадано «ах!» от устните на четирите дами.
— Ние бяхме там — заяви мис Мери, — мама и всички ние. Дори успяхме да убедим и татко да дойде, Хана много настояваше за това. Той обаче заспа, докато говореше мистър Лангвайлиг[68], немският свещеник от Мора; едва не потънах в земята от срам, така му клюмаше главата.
— Там бе и доктор Бродбент — извика Хана. — Такъв прекрасен оратор! Човек никога не би очаквал това от него, тъй като видът му е съвсем недодялан.
— Но пък е толкова мил — прекъсна я Мери.
— И толкова добър, толкова способен — допълни майка им.
— Само дето прилича на касапин — намеси се хубавата и горда Хариет. — Просто не смеех да го погледна слушах го със затворени очи.
Мис Хелстоун осъзна своята неосведоменост и некомпетентност. Тъй като не бе виждала доктор Бродбент не беше в състояние да изрази мнение по въпроса. Настъпи пауза номер три. Докато траеше тя, дълбоко в сърцето си Каролайн почувствува каква мечтателна глупачка бе, колко безполезен беше животът й и колко неспособна бе да общува по обикновен начин с обикновения свят. Даде си сметка до каква огромна степен бе привързана към бялата къщичка в клисурата, как нейният свят започваше и завършваше с един от обитателите на този дом — разбираше, че това не може да продължи вечно, че някой ден ще бъде принудена да промени нещо. Не би могло да се каже, че имаше желание да подражава на дамите, които се намираха пред нея — по-скоро желаеше да се извиси над сегашното си състояние, за да не изпитва такава боязън от самочувствието им.
Единственото средство, което й дойде наум, за да съживи гаснещия разговор, беше да ги попита ще останат ли за чай. Изричането на подобна любезност бе извършено с цената на жестока вътрешна борба. Мисис Сайкс тъкмо бе започнала да казва:
— Много сме ви благодарни, но… — когато Фани се появи още веднъж на вратата.
— Господата ще останат за вечеря, мадам — предаде тя съобщението на мистър Хелстоун.
— Кои господа са у вас? — попита на свой ред мисис Сайкс?
Имената им бяха споменати. Майката и дъщерите размениха погледи — за тях куратите не бяха това, което бяха за Каролайн. Мистър Суийтинг се радваше на доста топъл прием сред тях. Дори и мистър Малоун се ползуваше донякъде с благоразположението им, тъй като бе представител на духовенството.
— Всъщност, тъй като вече имате гости, струва ми се, че ще приемем поканата ви — отбеляза мисис Сайкс. — Ще бъдем една много приятна малка компания, винаги е удоволствие се срещам с духовници.
Сега вече Каролайн трябваше да ги заведе на горния етаж, да им помогне да свалят шаловете си, да пригладят прическите си и да приведат в ред тоалетите си, след това отново да ги въведе в гостната и да им раздаде книги с гравюри или разни неща, купувани от еврейската кошница — тя бе задължена да бъде купувач, въпреки че бе много нередовна дарителка. Само ако разполагаше с пари, когато кошницата дойдеше до дома на чичо й — ах, този кошмар! — тя по-скоро би изкупила всички предмети от нея, отколкото да дари един-единствен игленик.
Може би мимоходом трябва да се обясни за просветление на онези, които не са запознати с тайните на «еврейската кошница» (или още «мисионерската кошница»), че тези предмети са съкровищници, изплетени от върбови клони, с вместимостта на обемист домашен кош за дрехи, чието предназначение е да разхождат от къща в къща една чудовищна сбирка от игленици, поставки за карти, чантички за шивашки прннадлежности, детски дрешки и прочие, и прочие, изготвяни с желание или неохотно от ръцете на дамите християнки в енорията и продавани насила на господата варвари от същата енория на баснословни цени. Постъпленията от подобни насилствени продажби се използуват за покръстване на евреите, за издирване на изчезналите десет колена израилеви, упоменати в Библията, или за спасението на интригуващото цветнокожо население по света. По установен ред всяка дарителка задържа у себе си кошницата в продължение на един месец, за да ушие нещо за нея и да прилъже със съдържанието й все по-малобройната мъжка клиентела. Идването на нечий ред носи много вълнуващи мигове — на някои будни жени с търговски дух това им допада и те изпитват неимоверно удоволствие да правят така, че изготвените от тях с помощта на ръчни предачни машини предмети, които иначе са съвсем безполезни, да носят печалба четири или пет пъти по-голяма, отколкото всъщност струват. Други пък, по-мекосърдечни, не са съгласни с тази практика и биха искали да видят сатаната на прага си някоя сутрин, отколкото призрачната кошница, доставена с «поздрави от мисис Роуз и моля, госпожо, тя казва, че сега е ваш ред».