— А, вие ли сте? — обърна се тя към Мур, който се приближи към нея и й подаде ръката си. — Какво ви кара да скитате по това време на нощта, когато трябва да сте си у дома?
— Нима може да се каже, че един ерген има дом госпожо?
— О! — отвърна мисис Йорк, която ненавиждаше условностите на преднамереното любезничене толкова колкото ги ненавиждаше и съпругът й; много рядко прибягваше до тях, а неукрасената й реч целеше да предизвиква от време на време възхищение, но по-често тревога. — О! Няма нужда да ми говорите празни приказки; всеки ерген може да си има дом, стига да поиска. Нима вашата сестра не се грижи за дома ви?
— Това не е достатъчно — присъедини се и мистър Йорк. — Хортенз е почтена мома, но когато бях на годините на Робърт, имах пет или шест сестри, всичките, възпитани и грижовни като нея, и въпреки всичко, Хестър, това не ми попречи да си потърся жена.
— Горчиво се е разкайвал, че се ожени за мен — добави мисис Йорк, която обичаше от време на време да отправя по някоя иронична шега срещу брака, та дори и за своя сметка. — Разкайвал се е най-горчиво, Робърт Мур, и можете напълно да му вярвате, като погледнете наказанието му (при тези думи тя посочи децата). Кой би се нагърбил да тегли с тези синковци, ако имаше изход? Не е само идването им на бял свят, макар че само по себе си и то е голяма беля, но те всички трябва да бъдат хранени, обличани, възпитавани, за да се установят в живота. Млади ми господине, когато ви налегне изкушението да се жените, помислете за нашите четирима синове и две дъщери и поне два пъти се огледайте, преди да направите решителния скок.
— В момента ни най-малко не съм обзет от подобно изкушение — мисля, че днешните времена не са подходящи за женитба, нито пък за семеен живот.
Подобно мрачно твърдение несъмнено би спечелило одобрението на мисис Йорк — тя кимна и изпъшка в знак на съгласие, но само след минута каза:
— Не отдавам голямо значение на соломоновската мъдрост у хора на вашите години — тя ще бъде смутена още от първото ви увлечение. Между другото, защо не седнете, господине — надявам се, че сте в състояние да разговаряте седнал също така добре, както и прав?
Това бе начинът, по който мисис Йорк канеше гостите си да седнат. Мур едва бе приел поканата й, а малката Джеси вече беше скочила от коляното на баща си и полетяла към ръцете му, които моментално бяха протегнати, за да я поемат.
— Искате да го жените — каза тя на майка си с доста възмутен тон, след като с лекота бе повдигната на коляното му, — а всъщност той сега е женен или почти женен, обещал ми е да се ожени за мен още миналото лято, когато ме видя за пръв път в новата ми бяла рокля със синия колан. Нали, татко? (Тези деца не бяха свикнали да казват «татенце» и «мамичко» — майка им не позволяваше подобни преструвки.)
— Да, моето момиче, той обеща, готова съм да бъда свидетелка. Но я го накарай да го повтори пак, Джеси — такива като него са големи измамници.
— Той не е такъв, твърде е хубав, за да е измамник — заяви Джеси, като погледна нагоре към своя любимец, изпълнена с доверие в предаността му.
— Хубав! — извика мистър Йорк. — Именно това е причината, а също и доказателството, че е разбойник.
— Но изглежда твърде печален, за да е измамник — намеси се един тих гласец, идващ иззад стола, на който седеше главата на семейството. — Ако се усмихваше постоянно, бих си помислила, че бързо забравя обещанията си, но мистър Мур никога не се смее.
— Твоят сантиментален хубавец е мошеник над мошениците, Роуз отбеляза мистър Йорк.
— Той не е сантиментален — отвърна Роуз.
Мистър Мур се обърна към нея, леко изненадан и същевременно усмихнат:
— Защо мислите, че не съм сантиментален, Роуз?
— Защото чух една дама да го казва.
— Voila, qui devient interessant![77] — възкликна мистър Йорк, като придърпа креслото си по-близо до камината. — Една дама! Звучи доста романтично. Трябва да разберем коя е тя. Роузи, пошепни ми името й, без той да го чуе.
— Да не си посмяла да проговориш, Роуз — намеси се мисис Йорк по обичайния си начин, способен да убие всяко радостно чувство, — нито пък Джеси! Децата, особено момичетата, трябва да мълчат в присъствието на възрастни.